Александър Христов: "къде остава светлината"

30.03.2020
Снимка 1
НАТАТЪК

Уча се
да напускам нощта
час по час, до изгрева,
но за пламък не стига
да се задържи
пепелта от огъня,
друг да приеме,
да види през пушека,
друг да навърже –
жажда е,
неотменима, неотнета,
жаждата,
която надживява
накъсаните ни изрази
и ни съшива,
както вятърът
ще съшие облаците
и слънцето
ще се завърне
час по час,
и бавно, с лъчите
ще пламне
цялото ни съществуване.


ПОСЛЕДЕН ОТГОВОР

Какво да търсиш, освен криле
от отговори
и ако е тъмно,
тогава къде остава светлината,
кога ни изгуби
и къде сме ние
във въпроси до смърт и в края
на човека – други сме
в думите, когато сме на пътя
като деца,
които гонят хвърчила,
нагоре, по стъпалата
от облаци – в бега, в полета,
в полета остава
незададеното.


Стихотворенията са от ръкописа на Александър Христов "Ако мястото е време".

Публикуват се със съдействието на автора.

Илюстрация: ©Георги Чепилев



Александър Христов в "Диаскоп":

"Цялост" и други стихотворения



© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно 
изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги 
публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията 
и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.