Петер Алтенберг (1859 - 1919): "Болният" и "Здравият" - "Край езерото"

04.04.2020
Снимка 1

Болният

Нарочно оставих широко отворени и двете врати, тази тапицирана в зелено, и тази в бяло, в случай, че някой любопитен поиска да го посети. Но, разбира се, никой не дойде. На улицата се чуваха неприятни и напълно излишни шумове, обаче в стаята на болния цареше пълна тишина. Дари разтворените прозорци бяха като закован към синия тапет. От време на време минаваше суетливо и явно безгрижно младата камериерка. Тези странни хора никога не преценяват времето, тягостните, досадни и незначителни часове, които ги очакват и най-вече в последния час! Когато той дойде, дойде – глупашки героизъм. Ала болният възприема всичко с с два-три милиона пъти по-остра чувствителност! Изобщо не разбира как в някои особени или неособени обстоятелства може да се живее ден за ден! Усеща абсурдния, ужасен и безполезен товар на битието, на съществуването от само себе си, като товарно животно, което е претоварено и всяка стъпка му причинява особено страдание. За кой дявол ни трябват амбиция, завист или любов?! Докато беше потопен в тези мисли – кой самотен болен човек не си дълбае сам гроба, така да се каже, от ярост, причинена от главоблъскането, заради липсата на жизнени сили – мина младата безгрижна камериерка, натоварена с милионите си задължения, за които явно дори не си даваше сметка, една млада чучулига, която работеше усилено, несъзнаваща собствената си участ. Отмина чевръсто, докато си пееше, неподозираща за Световната война и за останалите уплашени и задушени от това меланхолно съществуване. Болният леше там, много далеч от злокобните грижи на безполезното и досадно битие, и не разбираше как можеха да съществуват хора, примирили се с участта си, които си пеят весело, като че ли това сложно съществуване беше лишено от трудности и неволи! Болният лежеше там, далеч, далеч от задълженията на останалите. 

Здравият

И ако вечерта загуби на игра своето мизерно-богато състояние, него няма да го засегне, няма дори да забележи. Той е мистериозно имунизиран срещу всекидневните трагедии на този опасен живот тип „ден за ден”. Нищо не може да го разруши, противно на това колко ще засегне нас Притежава ужасна, патологична жизнена твърдоглавост. Счупи черепа му, който в действителност той не притежава, и ще видиш, че няма да забележи! Здравето му е престъпление срещу човечността му! Всичко се отдалечава от него по напълно нехуманен начин. Той действително живее едно инертно съществуване на камък. Прели през всички онези неща, за които другите хора биват сринати или поне страдат ден и нощ и незабелязано се съсипват малко по малко дълбоко в душите си. „Здравия”, за съжаление, не усеща тези неща, прелита през всичко онова, което разрушава с безпощадна мудност и най-деликатните същности. Той е винаги способен да посрещне живота, ах! Да се бори срещу безсрамната тривиалност на ежедневието и да я надвие – за него това е детска игра! За този „изедник на живота” не съществуват трудности, толкова е жесток, че успява да победи всяка баналност и благодарение на Бог забелязва твърде късно собственото си „загиване”! Следователно въобще не го забелязва! Здравият дори не може да си представи колко страда „нездравият”! Има „дебела кожа”, но дори и той по един или друг начин се разорява, въпреки че рано или късно нищо не остава скрито! За съжаление, за момента е ред да плащат останалите. Здравият живее глупавия, незначителен и упорит живот, невслушващ се в нищо и никого, вместо да остави нещата така, както са, на човешките слабости и човешката крехкост! Здравият е болен, защото иска да се противопоставя на всичко и най-вече – на непреклонните закони на природата, въпреки че знае, че това е невъзможно! Следователно е един болен-здрав! Болен от жестока, почти зла сила. Или от умствена ограниченост, а тя е ужасяващата болест на здравия.

Превод: Магдалена Парапанова

 

Откъс от книгата на Петер Алтенберг "Край езерото" 
ИК "Гутенберг", 2018
Народност: австрийска
ISBN: 978-619-176-122-7
Брой страници: 176
Цена: 16 лв.

 

Публикува се със съдействието на ИК "Гутенберг".

Накратко за автора

Петер Алтенберг е артистичното име на Рихард Енглендер - австрийски писател и поет, роден и починал във Виена. Най-яркият представител на австрийския литературен импресионизъм, сецесиона или Ар нуво, майстор на гротеската и лиричния афоризъм. Автор на разкази, скици, образи, фигури, карикатури, очерци, импресии, сцени, етюди, афоризми, размисли, бележки, фрагменти, стихотворения в проза, студии, репортажи, фрески, екстракти от живота, телеграми на духа или игри на духа…

Все още съществуват кръгове от негови поклонници, а приживе той е бил обект на възхищението за своите съвременници Хуго фон Хофманстал, Райнер Мария Рилке, Артур Шницлер, Густав Климт, Роберт Музил, Карл Краус, Алфред Полгар, Херман Бар и почти цялата австрийска артистична общност. Франц Кафка, Теодор Адорно и Томас Ман също са сред неговите почитатели.

Сто години след смъртта на автора, когато е издадена и първата му книга на български, и деветдесет и осем след като е издадена последната идва време да си спомним за австрийския писател Петер Алтенберг.

Бохемският живот го принуждава да съществува в мизерия, макар и да е номиниран за Нобелова награда; след епохата на сецесиона и постимпресионизма детайлите в текстовете му се замъгляват и губят своята яснота и еднозначност; иронията пък губи своя контекст; обаче философията на живота, която те изразяват, все така диша и не спира да звучи съвременно в кратките му прозаични опуси. И понякога те са сравнявани с градската версия на раковини: когато биват доближени до ухото, техният шум е вече непълна история (или може би гатанка), която пази и простотата, и прекомерността си.

 

На изображенията:

Петер Алтенберг, Фотоархив Австрия, Виена

Густав Ягерспахер, „Петер Алтенберг“, 1909 г., Уикипедия

 


 

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.