От микробите до манната небесна. Симбиозата в българските комикси

Ясно е, че човек е заобиколен от различни видими и невидими врагове, които постоянно застрашават здравето и живота. Невидимите врагове са безкрайно малки същества, наречени микроби, които нахлуват в човешкия организъм, започват да се хранят с неговата кръв и бързо да се размножават. Те тровят и причинява заболявания и опасни поражения.

►

Когато великият Пастьор открил причинителите на много от известните болести, той възкликнал: „Сега ние познаваме нашите врагове. Това са микробите! Щом ги познаваме, ще се справим лесно с тях. Когато болестите бъдат ударени в корена им  – болестотворния микроб – човечеството ще бъде освободено от техния кошмар!”

Микробите

Науката откри, че около нас съществуват болестворни микроби, врагове на нашето тяло, но съществуват в противовес на тях и други сили, фактори, които им се противопоставят. Това са системите от защитни съоръжения, които се борят с микробите и рядко им позволяват да предизвикат заболяване. Толкова голямо е значението на така наречената невъзпреимчивост или имунитет. Може да се представи  личния имунитет на тялото като средновековен рицар, облечен в желязна доброкачествена ризница срещу враговете. Микробите, макар и влезли в тялото на всички от дадено заразено място, срещат различен отпор. Силата на имунитета е променлива величина и може да бъде увеличена до пълна невъзпреимчивост към известна болест. Тогава микробите остават безвредни и това е основата на закаляването.

Микробните заболявания са най-голямата напаст за човечеството. Те причиняват опустошителни епидемии, по-страшни от войните и по-неумолими от природните стихии. Единственото предпазване в лютата борба с тях е, докато сме здрави, да се стремим към умереност, ред и чистота.

През 1854 година, английския лекар Стенгоуз измисля особена маска с филтър, напълнен с въглища и прах за защита на лекарите от „холерната зараза”, която свирепствала в Лондон. Тогава още не са знаели за съществуването на микробите и се считало, че заразата идва чрез особени отровни изпарения. Противогазовата маска е значително усъвършенстване на маската, открита от Стенгоуз и се ползвала за защита от отровните газове през световните войни. Хората с противогазови маски и облекла изглеждат като че ли дошли от планетата Марс или като черепи на мъртви вече същества. И двете асоциации изобразяват ужаса от една евентуална война.

Днес заради вирусна епидемия е въведено извънредно положение по цялата планета. Светът е на прага на нов цивилизационен модел, на нова техно-промишлена и социо-културна система, на прага на нещо  неизвестно и непроучено.

Бактериите

Свикнали сме да считаме бактериите за най-зли наши врагове, тъй като сред тях се срещат паразити и убийци, когато се има предвид болестите. Враждебните палчища бактерии заобикалят нашето тяло, но в действителност бактериите вземат участие в многобройни и разнообразни жизнени прояви на планетата ни. И техните болестотворни форми изглеждат като отделни редки разбойнически шайки. Изчезването на бактериите от повърхността на земното кълбо ще повлече и нашета гибел, защото за кратко време ще се натрупат планини от всевъзможни остатъци. От тези остатъци бактериите вземат храна и това е, което ние наричаме гниене и разложение, т.е. невидимата работа на бактериите. Тази работа не винаги е с приятна миризма, но води към крайно чистоплътна цел. Благодарение на нея твърде сложните химически съединения, които се образуват в тялото на живите същества, се разлагат на много прости и се връщат в почвата и въздуха. Например заедно с тора земеделецът доставя на нивите безкрайно милиарди бактерии, които разлагат органическите съединения и служат за храна на растенията. Ако не са бактериите, мъртвите тела на растенията и животните ще се натрупват до безкрайност. Ето защо те поддържат чистотата на нашата планета много по-съществено от идеалната градска полиция. Бактериите се задоволяват с най-оскъдна храна. Намират се предимно там, където живеят животните и растенията. По-освободен от тях е човек в открито море и високопланинските върхове с вечни снегове. Бактериите не се повдигат лесно във въздуха. Докато почвата е влажна и най-силният вятър не може да да ги откъсне от нея, дори когато са изсушени. Трябва да са достатъчно изсъхнали, да са превърнати в прах, за да последват движението на въздуха. Но по-голямата част от бактериите не понасят такова изсъхване и загиват. От множеството прашинки, които се движат в слънчевия лъч, проникнал в стаята, само незначителна част принадлежи на бактериите, повечето са неорганически безжизнени прашинки. Особено богата на бактерии е почвата, но числеността им намалява с дълбочината.

Милионите бактерии са невидими за нашето око без увеличително стъкло, а потомството на една само бактерия би преизпълнило целия свят, ако и се позволеше да се размножава без всякакви ограничения. Защото бактериите които и най-бавно се размножават, удвояват числото си в продължение на всеки час. Така една пръчицообразна бактерия след 24 часа създава повече от 16, 5 милиона себеподобни и това количество е една четиридесета част от кубическия милиметър. След петия ден родоначалникът на тази фамилия, ако би могъл да хвърли поглед, ще види, че семейният му кръг не може да се вмести в целия свят. При такава картина човек  може да се уплаши и да зададе въпроса – как при такава способност на бактериите за размножаване е останало още и за нас скромно място в този свят? Но в природата съществуват закони за регулация и на тази поразителна способност на бактериите за размножаване се поставя граница от недостатъка на храна. Докато има хранителни вещества и условията благоприятстват развитието на бактериите, размнижаването се продължава.

Бактериите, както се каза, не само носят вреда и водят до намаление печалбата в акционерните предприятия, но може да са същински благодетели. Има един вид бактерии, наречени коренни, които образуват симбиоза или задруга. Това е договореност, от която са заинтересувани и двете страни. Коренните бактерии (напр. на бобовите растения) намират за себе си жилища и храна и благодарение на това могат да се размножават безприпятствено; от друга страна растението става пълен господар на пришелците, бавно ги разтваря и се ползва от тяхното вещество, за да строи своето тяло. Когато растението загине, тези образования се разпадат и неразтворените бактерии отново постъпват в почвата, от където в последствие отново могат да проникват в корените на друго растение.

Същият този резултат се получава и в различни други области на природата – растения, които никнат на хумосова (гнойна) почва, не могат да никнат и в пясък, макар да пускат корени. Хумусните растения напр. като иглолистните дървета бързо загиват без необходимата им спътница – гъба.

Лишеи, гъби и водорасли 

Библейската манна

Друг вид задруга се вижда при лишеите - те растат даже по големи камъни. Причината е, че в тяхното устройство участват два организма: гъби и водорасли. Гъбите нямат зеленото вещество, наречено хлорофил, и затова са неспособни за самостоятелно съществуване. Възможност за това съществуване осигуряват само водораслите, вторият член на задругата, които се състоят от зелени зрънца или нишки. Този хлорофил дава възможност да се извлича храна от атмосферата. Распределението на двата спътника в тялото на лишея е такова, че гъбените влакна заемат повърхността, а водораслото остава в средата. В сухо време лишеите стават толкова твърди и крехки, че могат да се стрият на прах между пръстите. Но щом завали, те отново продължават да растат по-нататък. Тялото на лишея при изсъхване става непрозрачно, което пази заключеното в него водорасло от много силната светлина. Навлажненото тяло на лишея отново почва да пропуска светлината и тогава се възвръща зеления цвят на скритите клетки. В северните страни някои лишеи служат на човека в гладни времена за храна. Дълго време са мислили за лишей и библейската манна. Татарите наричат манновия лишей „земен хляб” . Тъй като растението лесно се откъртва от земята, вятърът често го отнася на далечни пространства във вид на маннови дъждове. Но Библейската манна не е „татарската”, което е научно доказано. За тази манна се говори във втората книга на Моисей „Изход”. По-възможно е да се отделя от „мановия тамариск” - храст, висок около шест метра, намиращ се до Синай. Библейската манна е с бели пухкави зърна, има сладък вкус, подобен на брашно с мед, и своеобразен приятен аромат. Думата „ман” означава „що е това” и води своето начало от възклицанието на израилевите чада в Синайската пустиня, когато сутринта, след изчезването на росата, видели небесния дар.

Подобно симбиотично отношение съществува при всички области на органичното царство. Нашето собствено съществуване напълно зависи от растенията. Ние не можем да се храним с минерални вещества и пряко или косвено се ползваме от органическите материи, изработени от растенията.

Приведените примери са изброени в публикации на български комикси и дават понятие за взаимната връзка на всички жизнени прояви на повърхността на нашата планета. Живите същества на Земята при удовлетворение на своите потребности идват в съприкосновение едно с друго, допълват се едно с друго и си оказват взаимни услуги. Нито един член от тази система, колкото малък или незначителен да е той, не може да се отстрани без да наруши жизнената деятелността на цялото. Без бактериите не би било възможно нашето съществуване. Най-добре такива съотношения между живите същества се изразяват в случаите на задругата или „Симбиозата”. Но тъй като всичките живи организирани същества на нашата земя си влияет едни на други и по-малко или повече зависят едно от друго в своето съществуване, то целия живот на повърхността на нашата планета е една грандиозна симбиоза.

Урокът от днешните изпитания в света е, че е необходим съюз, подобен на общочовешки парламент на правдата, съставен от най-добрите хора. Организация, която да играе ролята на централна нервна система в организма на човечеството. Тази организация ще се вдъхновява от общочовешките идеали и ще внася научен обективизъм в международните отношения. Доказва и необходимостта у нас в България да се създаде един орган на мисълта, който да работи над всичко, за всички и заедно с всички срещу хоса на политическите, социалните и пр. отношения между хората.

Списък на български комикси по темата:

„Хлебъ наш насущний даждъ намъ днесъ...” и „Пътят на заразата” от Стоян Венев

„Холера на остров Джава” – романи в картини, книга 11

„Кратка тревога в Англия” – Пижо филми

„Водният бивол” – Знаете ли това

„Първата мана” – Сътворението на вселената

Текст: ©Георги Чепилев

►

Онлайн уроци "Чудният свят на комиксите"

Георги Чепилев: "Изкуството на комикса"

History of  Bulgarian comics - Plovdiv 2019

Визитна картичка на Диаскоп

Благодарствено писмо 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.