Александра Ивойлова: "Наричаха ни кокичета"

21.04.2020
Снимка 1
Минало

          По Харолд Пинтър

Миналото е твоят баща,
който храни нетърпеливите кучета –
„лай, скимтене, отъркваха се в краката му“.
Миналото са твойте сестри –
„наричаха ни кокичета“.
И вятър,
вятър в косите ти с цвят на лешник –
„майчините бяха такива“.

Той – вече е сляп.
Първия пролетен цвят
други сезони отнесоха.
И онези – нетърпеливите кучета –
тичат навярно след нея
в облачните селения
(„косите й, косите й с цвят на вятър“…)

Тогава? Какво си тогава?
Камък навярно –
плоча от древността.
И четем йероглифите-рани,
четем любов и омраза –
но никога точка, никога край
               за вечното минало.

Човекът-мит

Човекът-мит не иска да умира.
Човекът-мит живее сам между стените
и сянката му
                       мярка се в прозореца.

Той никога не плаче и не страда,
усмивката му е красива като райска птица.
За него хората измислят име
и в хоризонти взират се далечноалени.

Човекът-мит живее близо.
Той се усмихва, сваля шапка, кима …
Накрая, тих, си тръгва много скришно –
за да не се досети никой, че си е отишъл.

По пътя

Припомнят си нещо –
отвъд болката
преди болката
преди тази безкрайност
която вече ги е превзела

Намират утеха –
отвъд себе си
преди себе си
в още празния съсъд
                                  на дните

Припомнят си нещо –
ефирни
надалече се връщат
прегръщат
своето минало
Как сноват лицата им
между смеха и тъгата
между тук и оттатък
озаряват се
после помръкват –

сякаш вървят така
сякаш прекрачват
от слънцето в сянката
от сенките
        в Светлината

* * *

Камъните плачат само сутрин,
когато цветята най-силно ухаят.

                                Хубен Стефанов


… И тайна ще останат скрита
сред вкаменена тишина
сълзите
        в камъка вдълбани –
по невъзможните крила,
по хоризонта невъзможен –
където в призрачна дъга
се носят бавно и отлитат
на дните
        белите ята …


На изображенията: Графики от Александра Ивойлова


Публикацията се осъществява със съдействието на Ангелина Василева. 



Александра Ивойлова в "Диаскоп":

"Тези снимки са врати към други измерения"

Албум графика и хайга от Александра Ивойлова в Диаскоп

 




© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, 
които редовно изпращат информация първо при нас! 
Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. 
Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията 
и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.