Валентин Дишев: "Маргьорит (и други регистри)"

08.07.2013
Снимка 1

"Ако притежавах повече смелост или пък дефицит от скромност, тази книга би била посветена на Маргьорит Юрсенар. Заради тези 27 години диалози (или напрегнат солилог), породени от първата ми среща с някои от нейните есета. И онази поема, която толкова пъти ми се струваше, че се ражда от всичко това - проблясваща и угасваща, пренаписваща се, пренаписваща ме, на различни езици... Винаги явена ми и винаги отсъстваща. Докато се появи това, което ще прочетете. Възстановяващо единството на нейното "е" и "не-е" като проект, като необходимост... И не търсете фактическа достоверност, аналитична проследимост, следване или раздяла – Юрсенар е само името на една отвъдност, Маргьорит – сянката, с която може да се сподели раждането или агонията на една действителност."

Валентин Дишев

 

Кръг IV
 
Когато корените се раздвижат,
пороят вече е дошъл.
  
                                                         проглас
                                                                                                                                    
…vivat
 
Няма нищо
по-упорито от кривата
на едно безсилие, Маргьорит.
Ниските ноти
на безразличието
превиват погледа, заустват го
в крайбрежния камъш на блатото,
сред треперливите му остри кълнове.
Високите ноти
на порива
разрошват косите
и вплитат дългите им спомени
във дърволома на безвремието.
Няма нищо
по-архаично
от отчаянието, Маргьорит.
 
Археологията е за оцелелите.
 
 
                                                          ехо
 
****
Тънка
прозирна
линия
 
Кой знае
лицето ми,
бялото;
кой вижда
мислите ми,
тъмните;
кой движи
погледа ми,
питащия
 
Вертикалите
са невидими
 
Перото
е моето
 
 
                                                          отглас
 
****
Снощи,
докато се люлеех
на ръба
между мрака без сънища
и сънищата на мрака,
видях едно мъничко човече,
потъващо в неопределеността.
После картинката се утрои
(кадрирането не е това,
което беше).
Едното драскаше
нищото и започна да се
обгражда с панели –
измъкваше цели страници
и ги полагаше като граници.
Другото
придърпваше думи
и строеше сложни мрежи
от изречения.
Не исках да избирам
между
ловкостта и храбростта
на страха.
Постъпих като третото –
сграбчих точката.
 
                                                         хоp
 
****
не можеш прекоси мрака
без той да премине през теб
 
не можеш пренесе думата
без тя да вдълбае гнездо
 
 
из книгата на Валентин Дишев "Маргьорит (и други регистри)", изд. Арс, 2013
 

 
илюстрация: "Орфей и Истината", Георги Чепилев
снимки: Валентин Дишев
 
Интервю с Валентин Дишев в сайта на "Диаскоп" тук