Въпроси и отговори: "Ще рисувате ли, ако се окажете на пуст остров, изолиран от всичко и всички?"

Разговор на Христина Мирчева с Георги Чепилев

►

Пиер Куртьон в интервю с Матис задал въпрос „ще рисува ли, ако се окаже на пуст остров, изолиран от всичко и всички – без надежда за изменение на положението.“

Маестрото отговаря, че жонгльорът има необходимост от публика и някакъв изложбен минимум. Съществува ли художник без публика?

По мой поглед Матис,  уверявайки, че е невъзможно да се твори в изолация, е отговорил абстрактно, защото за истинските творци като него работата означава смисъла на съществуването им. Например Сезан също имал необходимост да покаже картините си, макар и само на най-близки приятели. И все пак, огорчен от неразбиране, той продължавал сам по пътя си.

Като напомних за интервюто на Куртьон, ще кажа, че това е от поредица, включваща Жорж Руо, Раул Дюфи и други именити художници.

Раул Дюфи се фокусира върху факта, че при изолация творчеството ще бъде подобно на личния писателски дневник. Човек записва свои впечатления и това, което намира за необходимо, с измамна увереност, че няма да се четат. Интересно е, че в Диаскоп бяха публикувани твоите откъси от „Дневник от скука” много по-рано от започването на пандемията. Това показва само, че пълна самота няма, ние чрез спомени, въображения и духовни преживявания сме населени с множество други хора. Казвам го образно. И писането на такива дневници и спомени е заради желанието да станем по-силни.

Съвременните творци не са ли изолирани в техничната ера и без условията на биологична пандемия?

До Ренесанса най-важното в творчеството е бил символът, след това навлиза механиката и тя господства до днес. Явно всички кризи в културата идват от налагането в живота на външното и сега сякаш е необходимо вътрешно преустройство.

Изолирането е израз на монотонно еднообразие. Хората изпадат в безразлично състояние от преповтаряне на едни и същи неща, на едни и същи идеи.

В комикс изкуството има движения, които нямат смисъл – например битовото действие „измивам си ръцете” се състои от серия по-малки действия: взимам сапуна; разпеням сапуна; разтърквам ръцете и т.н. Тези малки части на голямото действие се наричат дробни действия. Но дробните действия, ако се разделят на още по-малки съставящи ги движения, напр. за "сапунисвам си ръцете", те вече нямат смисъл. Това са безброй движения без смисъл.

В броя на „Диаскоп” от 1991 г. се публикува „Урок по анимация” за художествени произведения между комикса и киното с приложение „Балерината” на Joseph Plateau.

Това са около 16 изображения на последователни движения - комплекс към по-голямо действие, но сами по себе си нямат смисъл. Когато се повтарят такива движения, всеки път са малко различни, никога не са абсолютни еднакви. В способността на дробното движение да се изменя и приспособява във всеки даден момент, се крие истинското единство на физическото действие в живота. Така че тази пандемия е опит за демонстрация на образ за единство в живота. Дробните движения имат свои вътрешни психологически причини, които извънредно много интересуват комикс авторите. Без това разнообразие в дробните движения със сигурност творческият растеж спира при изолация от монотонно еднообразие.

Александър Блок пише: „Страшно става на човека, когато се приближи до обществените болести на своя народ“.

Необходима е обществена профилактика за опазване от катастрофи и бъдещи нещастия. Културното развитие на един народ има две главни страни: материална (стопанско икономическа) и психическа или душевна. Диагнозата на телесната или органическата болест, от която страда нашето хилаво обществено тяло и средствата за лекуването, е задача на икономисти, финансисти и пр.

Докато при психическото изследване на личността и обществото, целта е да се разбере и излекуват болестите или отрицателните пристрастявания и чувства. Първата задача е да се установят какви чувства преобладават в народната психика. Ето защо сега, по време на вирусната пандемия, е необходимо българското комикс изкуство да напомни за поредицата комикси от Царска България ”Приключенията на Хитър Петър”.

Бергсон казва, че „удоволствието е реакция на по-нисши чувства, докато радост изпитват хора с по-висши емоции”. Навсякъде където има радост, има и творчество, тя е знак за победа и постижения в живота. Наивната хитрост на българина не е ли жалка и смешна? Не се ли смята за оскърбително някой да те нарече хитрец?

Особено при дипломацията не е желателно. Но „хитър” у нас се употребява като синоним на „умен” и е похвала. Причините са исторически и наследствени. Хитрост и лъжливост се използват за постигане на известни цели от хора, които се намират в зависимост и робство. Тези отрицателни черти у българина са защитни психологически особености от дългото робство.

В комиксите за „Хитър Петър” това е извадено на показ. От тези приключения научаваме, че най-често душевните удари у българина са причинени от материална загриженост.

Материалната загриженост у българина понякога е по-силна, отколкото загрижеността за здравето. Друга отрицателна черта, върху която се фокусират творбите, е липса на високо колективно съзнание в работата. Най-важният недостатък е слабото развитие на социалните чувства. Оттук подмамването на българския избирател. И се забелязва израждането към черти на недоверчивост, скритост и хитрост в страх, самолюбие и амбициозност, алчност, експлоатация за свои цели, жестокосърдечие, злопаметство, клюкарство. Тези отрицателни черти в обществения живот се пораждат от болезненото засягане на ниската емоционалност на българина. И водят до нервни страдания. Това са психически злокачествени буци в българското общество. Ако се вникне по-дълбоко в комиксите за „Хитър Петър” ще се разбере, че нашите обществени отношения се дължат на болезнено засегнати чувства. Вижте, и сред интелигенцията има дребна завист и с това тя само губи уважение. Няма и политик или общественик, който да не е оклеветен чрез клюкарство и злобна критика – все от завист и самолюбие. Или сменяне на боята от партия в партия с цел бързо забогатяване. Среща се и партиен егоизъм – избягване на сътрудничество с друга партия дори при застрашаване на целия народ. От комиксите за Хитър Петър се разбира, че носителите на тая поквара не са престъпни по своята природа, но са недоразвити българи, пристрастени към материалното или болезнено самолюбиви.

Интересни са комиксите „Патилата на един крадец”  и лентата „Ура! Няма вече полицейски час!”.

В последната има връщане на стари навици и страсти. Подобно пристрастяване заглушава съвестта, но тя не липсва, а е само недоразвита. Затова мога да кажа в заключение като резюме от тези комикси, че корупцията е едно зло, което отчасти е отстранимо, но във времето.

Сега виждаме образ на лекар с маска. Такъв човек изглежда студен, безсърдечен, човек, изцяло погълнат от своята работа.

Той се движи сред човешки страдания и прави добрини. Затова е символ на добър човек. Такъв комикс образ поставя на вниманието ни нравственото чувство, което е най-висшата проява на човешката душа. За да има хармония в новите условия на живот, общественият човек трябва да е спокоен, скромен, доверчив, вежлив, отстъпчив, съвестен. Но и когато е необходимо да проявява твърдост, мъжественост и независимост. При изпълнение на служебния си дълг да е прилежен, трудолюбив, внимателен и коректен. Очакваме българските автори на комикси да изпреварят своите чуждестранни колеги в показване на новите критерии в тази насока.

Богата съкровищница е българското културно комикс наследство!

Жалко е, че заради бюрократичната машина едвам я съхраняваме за бъдещите поколения. Може би поради недоверчивост у нас слабо виреят обществените организации, а може би е от дребна завист или професионално недоглеждане. Българските комикси дори и в тази пандемия, изискваща съчувствие към изкуствата, продължават да са в неравностойно положение. А чуждестранните автори са щедро подкрепяни.

Комикс дружество Диаскоп, май 2020 г., Пловдив

Снимки: Архив на Диаскоп

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.