Литературно отклонение: Astra Kid - "Подем", 1922 г.

Дойдох отново на моята поляна, до боровата гора, в планинските възвишения. Дойдох да погледам върхове и простори, да събудя стари мечти, да се понеса на леки крила.

Тук расте една надежда на душата ми. Като тези маргаритки беше тя златна и чиста, и като тези пеперуди – ефирна и летяща, а като тези ширини – просторна и лъчиста, и като тези висини смела и велика.

Но... тя повяхна. Изгуби се така, както се губят цветята и звездите.

Като лира с окъсани струни, като птица със строшени криле душата ми замлъкна и се смрази.

А после се залута, безволна и безделна, като отронен лист.

Тогава се сприятелих с този там стар грохнал дъб, защото приличаше на душата ми. Като седях дълго до издълбания му дънер, ние горчиво и тихо разговаряхме за световното рушение и световната измама.

Но един ден, когато пак тихо и смирено леех отровата на сърцето си, в него бликна неочаквана радост: от развалините на стария дъб беше поникнало малко, зелено, свежо клонче. Това беше нов живот, възраждане! И това малко зрелище ме успокои повече от тихите лунни нощи, просветли повече от морските далнини.

Не измина много и в моята душа светна нова искра, прозвуча нова песен, бликна нова радост.

И разбрах тогава, че вечен е изворът на надеждите.

Пейзажи от художника Христо Атанасов Дишкелев

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.