Георги Чепилев: "Трите типа психология в комикс граматиката"

Опитът на французите по време на революцията да заменят религията с наука, бе несполучлив. Частицата истина никога не е истина. Когато се посочва само непълната част, това е произнасяне на лъжа или фалшифициране. Науката, изкуството, нравствеността взети поотделно нямат всеобхващащия характер на религията, но са само една определена част.

Съществено свойство на всеки предмет е протяжността. От това следва, че всяко материално  тяло:

1. Може да бъде разделено на части.
2. Има известна големина.
3. Има известни форми.
4. Заема определено място в пространството.

Тези материални свойства имат съответно свои характерни изразни средства в комикс граматиката.

Когато вън от нас става някакво явление, ние го възприемаме като светване. Това възприемане е психическа дейност. Несъзнателното е вид психическа дейност, която субектът не съзнава. В самото название психология се съдържа определението за съдържанието на тази наука – всестранно изследване на душата. Обаче свойствата на душата се различават от телесните свойства и имат свои си изразни средства в комикс изкуството.

1. Душата не може да бъде разделена на части по никакъв начин (нито по механически, нито по химически).
2. Душата няма големина.
3. Душата няма никаква форма, тя е бездвидна.
4. Поради протяжността си, две материални тела не могат в едно и също време да заемат едно и също пространство.

Друга съществена разлика между материално тяло и душа е, че предметите постоянно се изменят – напр. тялото изхвърля ненужни материални частици, които по-рано са били в състава му.  Но личността, азът винаги си остава неизменен. Душата не изхвърля от себе си нито едно от получените впечатления, но ги задържа завинаги. Преработва ги, като по този начин животът постепенно става по-богат по съдържание.

Всичко това нагледно доказва, че душата няма нито едно от съществените свойства на материалните предмети: няма протяжност и следователно тя не е материална.

Но както е известно разбирането на душата не е съгласувано и единообразно. Десетки различни представи и разбиране за душата са съществували през вековете, които и сега се виждат в науката. Различните видоизменения на представите за душата  могат да се подредят по типически форми на същността:

а) Душата е особено, различно от телесното тяло начало; тънка жива материя (пантеизъм); индивидуализация на общия дух; особена духовна субстанция противоположна на телесното.

б) Душата е една от формите на жизнената дейност на телесния организъм (предимно нервната система и мозъка) т.е. явление и свойство на веществото.

в) Душата е съвкупност от явления наречени душевни, както и първооснова на веществата (неизвестна за човека природа). Тя е отвлечено общо понятие.

Тези три типа психологии се развиват в тясна връзка с трите главни насоки на философските възгледи за света: идеализъм (спиритуализъм); материализъм; феноменализъм (емпиризъм).

Трите главни насоки се отнасят една към друга подобно на: факта – болест, целта – здраве и  посредника за постигане на целта – науката, медицината.

В изразните средства на комикс рисунката тези главни насоки се преобразуват съответно в:

1. Позиционната роля на линията при предаване на движение и пространство (контур и силует).
2. Цветово фактурна роля.
3. Тонова, светлосенъчна.

Ето защо анализите на комикс творби е желателно да се съобразяват с разните типове психологии. Тъй като те са причина за различни стилове, жанрове и видове . Всеки тип разбира своя предмет по свой начин и има своя крайна цел, своя задача и особен метод.

Служенето с порочни термини и изрази е вредно за науката и изкуството, защото с тях се добива превратно и погрешно обяснение на явленията в природата и обществото.

Хората са или възприемчиви, или напълно равнодушни към великите илюзии на изкуството - зависи  притежават или им липсва мистична възприемчивост и още - дали тя е болна или здрава.

Материалистичната психология, която е в основа на социалистическия комикс възглед като наука за душата е недоразумение. Резултат на неясно понятие за наука и научно, съсредоточена само върху нервната физиологическа система. Названието душа се заменя с думата „сърце“. Мистичното се счита от комунистичните идеолози за авангард на капитализма и затова те предпочитат науката за космоса. Тези факти изясняват защо преобладават научната фантастика и историческите комикси като жанрове през социализма. Освен това социалистическият реализъм е враг на чертата, на линията, защото по тяхно мнение тя е нечиста.

Но времето според психолозите се дели на историческо и митично безвремие. Ето защо в комикс развитието се забелязва и другата крайност. Фройд твърди, че подсъзнанието е безвремево и няма никакво отношение към времето. То се ръководи от принципа на удоволствието, характерно за масовата култура на капитализма. В тази култура водеща роля има линията изразяваща движение и раждането на живот, но често достига до болна мистика.

Първите, най-слаби прояви на мистично настроение виждаме у хората тогава, когато  под влияние на силни вътрешни преживявания, не стигнали на пълно до съзнанието, или пък под влияние на едно вдълбочаване в себе си, започва да се разбира нов, твърде съществен и по-рано скрит за личността смисъл: напр. в някои обикновени думи или фрази. Това особено чувство за по-дълбоко (символично) значение на тези неща, не е свързано с рационално разумното проникване в тях. Обратно, то почива само върху чувствените сили на нашата душа. Лесно е да се разбере, че една духовна продукция от областта на изкуството представлява сложен хармоничен комплекс от чувствено емоционални мотиви, които изкусно затрогват същите сили на човешката душа. По този начин душата се увлича  в захлас и потъва все по-дълбоко в сладка упояваща илюзия или мечта, намирайки се в едно мистично настроение. Проблема на несъзнателното в известен смисъл съставлява цялата психология и обхваща най-интересното в човешката личност. Поради това този проблем предизвиква изследванията на мистици, богослови, метафизици, психолози и др.

Щом несъзнателната дейност е едно условие за оформяне на психически състояния, за проявяване на една или друга умствена и психомоторна дейност във формирането на характера, то тези факти могат да се ползват при образованието и възпитанието в педагогиката.

По-голяма роля играе познаването на несъзнателната дейност в частните и обществени отношения: където се създават чувства, настроения и дейности влияещи върху тези отношения.

Друго значение от познаване на несъзнателната дейност е общо научното, с което се обясняват много психични явления които преди бяха неразбираеми. Познаването на несъзнателната дейност спомага за ориентирането ни в обществените отношения и явления, за правилното схващане и разбиране на законите.

Френският изследовател на психологията на времето Пол Фрес смята, че ние живеем винаги в настоящето, но по два начина. Първият е да живеем със сегашната ситуация, вторият – да се отделиш от нея и с помощта на фантазията, да се пренесеш във времето което е минало или предстои.

Може чрез ситуация да се покаже нагледно мисълта на Пол Фрес, чрез темата „изолация“ или „самота“:

 Да предположим, че сме се изолирали, опаковани в един сандък. Без възможност за движение, освен дихателни - нито можем да виждаме, нито да чуваме, нито да усещаме, както и ухания, вкус или осезание, освен допира на сандъка до тялото. Значи за човек изолиран по този начин, не съществува обективен, вън от него свят. И въпреки това ще изпитва в себе си състояния които съответстват на явления в природата, които са възприети от преди. Действително ще вижда в себе си всевъзможни предмети, но знаейки, че това не са самите предмети които действително е видял и възприел. Възприятията са се запазили във вид на представи за явленията вън от нас. Ние сме съхранили тези представи, запомнили сме ги, сега те изпъкват за нас - спомняме си ги, а спомена за една представа извиква друга представа и т.н., те са се свързали помежду си (асоциирали се). Асоциациите са първоосновата за свързване на комикс кадрите.

Можем да изпитваме представа и за сандъка в който се намираме, ние мислим, разсъждаваме, изпитваме неприятност, страдание, болка от това положение. Поражда се желание да се освободим и проявяваме искане и воля. Започваме да изпитваме комбинации от представи за способи на спасение от сандъка - т.е. нашето въображение работи. Дори и такива комбинации които са невъзможни в действителност, т.е. фантазираме. И когато нищо не помага за освобождаване от това състояние се изпитва чувство на отчаяние, страх, ужас... и в даден момент сякаш съществуването престава. За предаване на подобни състояния в комиксите се ползват все по-духовни и нематериални, така наречените музикални изразни средства като линия, силует и пр. които са противоположни  на  скулптурните обеми или архитектурни форми.

В психиатрията оставеният без всякаква надежда се превръща в социално или политическо зомби. В този случай негативния контур налага присъствието си.

Но когато сандъкът се отвори и постепенно започваме да виждаме, чуваме и пр., не вече в себе си, но това което е вън от нас, тогава следва смях, скачане, очите се изпълват със сълзи от голямата радост. При премахване на всяка връзка с външния свят, се изтъква по-релефно субективния характер на психичната дейност.

►

Онлайн уроци "Чудният свят на комиксите"

Георги Чепилев: "Изкуството на комикса"

History of  Bulgarian comics - Plovdiv 2019

Визитна картичка на Диаскоп

Благодарствено писмо 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.