ЖИВОПИСНА БЪЛГАРИЯ: По следите на българските протокомикси

06.08.2013
Снимка 1

С тази рубрика откриваме серия издания, чиято цел е - в слово и картини - да запознаем нашите читатели с особеностите, паметниците и красотите на живописна България, обединени с принос за езика на българското комикс изкуство.

НАШИТЕ МОНАСТИРИ

Иван Вазов

Цветущите поли, хълбоци, долини на нашите планини в България са насеяни с много обители. Скъпи са за нас българските монастири, почтени останки от твърдините, в които се е запазил жив българският народен дух, много време скрижали на отцовския завет и гнезда, из които са изхвръкнали орлета-възвестители на зората на българското пробуждане. Те са жива и трогателна история на една епоха, толкова славна и толкова мрачна.

Когато бях еднаж в Боянската стара черква, аз си казах, че на същото това място, може-би, Иван Шишман се е молил на колене Господу за погибающата си държава... И аз мислено възкресих тоя трагичен образ пред себе си, видях го и странни тръпки минаха през цялото ми тяло!.. И кой може да отрече, че той не се е молил, в ония времена на топла вяра и не е целувал земята там, дето сега тъпчеше равнодушният му потомък?

После, монастирите са едничкото украшение на нашите безлюдни планини, гори и пущинаци. Те заменят в тях хотелите, вилите, летните дворци, старинните замъци, с които са поръсени подобните места в западна Европа. Те ги оживяват с присъствието си, с разходките си, които привличат лете градските семейства, със сборовете си, които свикват селското население и правят да екне цялата планина от радост и живот... Те дават на християнската религия, доста тъжна, в сравнение с елинската, окраска. Всяко очарователно кътче в нашите планини, всяка райска долинка, дето шумоли горица и клокоче ручейка, е дала прибежищи на едно кичесто монастирче – доказателство, че нашите прадеди на са били тъй лоши естети, и ако са изписвали лоши картини, то познавали са, кои са хубавите.