„ДА БЪДА ИЛИ ДА НЕ БЪДА?”

Настоящата статия се отнася към новата дългосрочна тема на „Диаскоп” - „Общество”. Управителният съвет на комикс дружеството в Пловдив поставя на разглеждане най-болния въпрос на днешното време – социалния. Милиони безработни са в тревога пред неизвестното утре, а глада и мизерията са разперили криле над всички тях. Ето защо ги чуваме  високо да викат подобно на Освалд (героя на Ибсен в „Призраци”) – „Аз искам да живея...”

Всеки се стреми поне за себе си да създаде един свободен и щастлив живот. Науката и техниката, културата и изкуството са създали много блага: самолети, подводници, ядрена енергия, електричество, телефони, радио, телевизия, компютри и пр., и по този начин освободиха милиони хора от тежък и непоносим труд. Но въпреки това днес човечеството е все още страдащо и изправено пред страшния въпрос, който някога Хамлет си постави: „Да бъда, или да не бъда?”, т.е. „Да живея, или да не живея... да победя или да бъда победен...”. Чрез коя сила може да се разреши този социален въпрос?

Или с няколко думи ето една идея за изследване и принос към темата "Общество" – „След победата на човека над пространството, техниката за брутализиране ли е или за свят възход ?”.

Какво комикс музикално звучене подхожда за да се обединят днешните: чувствителност, поетичност, религиозно чувство, драматизъм, сарказъм и хумор? Може би с наподобяването на новите български романи в картини на красив и огнен (с жар) концерт от цигански оркестър изпълняващ Щраусовски репертуар...

„Диаскоп”

На илюстрацията фрагмент от комикса „Прокълнатата монета” - „Диаскоп”, 2011 година. Техническият приьом на рисунката представя трагичния образ на героя: щриха звучи аналогично на музикално произведение върху подобна драматична тема – рязко сменящ се ритъм и посоки, и преходи  от черни  плътни щрихи  към нежни щрихи.