Йордан Ефтимов: „Бележки върху късометражния филм на Славко Воркапич „Настроенията на морето” (1941)

12.06.2013
Снимка 1
Чувствам се като птица, която водата се опитва
да смачка, но без тази опасност - какъв ти полет?
Засилил се състезател, пред когото е твърдата скала.
 
Най-доброто място за гнездене е на козирка, широка
няколко сантиметра, под която е бездната. Пощенето
е първичната грижа.  Основно занимание, вършено с
отработена нехайност. Страхът от гъмжащата с
бозайници вода долу  – първа сериозна убеденост.
 
Море, което обгръща и на мига се оттегля като
уплашен или внимателен любовник.
 
Разбити армии, които отстъпват достойно като
след отказ за танц.
 
Огромни вълни като бърни на негър. Вълни като
водопади в океана. Вълни, които се изсипват като
порой от целувки и не ти дават да дишаш.
 
Подредени в редица тежкоатлети, които вдигат
в пълен синхрон в изтласкане тежестта
на световния рекорд.
 
Пяна – морето втасва. Расте, без да се издига. Без
да иска, но втасва. Като всяко втасване впрочем.
 
Армиите на облаците, заговорнически придвижващи
се на верев.
 
Перестите облаци, които очертават гигантски скелет
на птица в полет. А после и дълбоката бразда на
трактор в глинеста почва.
 
Само намокрената птица, тотално заритата с тонове
вода птица има право да изскочи в друго пространство.
 
Ребрата на вълните.
 
Птици, които кацат върху движеща се вода.
 
Пяна върху пяна.
 
Птица, която в игра зашива въздуха за одеялото
на водата.
 
Стичаща тичаща вода, която залива един остров
от гладка и спокойна вода.
 
Птици, които гордо се съпротивляват на вятъра,
сякаш правото да го правят превръща стореното
в основателна позиция.
 
Няма прилика между прилива и всички други приливи.
 
Няма разлика между прилива, изригването на вулкана
и на слънцето.
 
от цикъла "Знаци за дълбочина"
 
 
из книгата на Йордан Ефтимов "Сърцето не е създател"
изд. Small Station Press, 2013
дизайн: Яна Левиева
 
Йордан Ефтимов в "Диаскоп": "Още ли не са открили отсъствието ми?"
 
фотография: Жак Анри Лартиг
 

 

редактор: Христина Мирчева