Петя Хайнрих: "Сънят се пуква"

05.09.2013
Снимка 1
Факли
 
Едно момче с фенерче
броди из нощното поле

ту осветява заек
ту лисица

 
дано
не освети очите ми
 
нито заека
нито лисицата
нито момчето
 
ще пощади зеницата
 
 
Магнолия
 
Неочаквано прелетяха военни хеликоптери
като сиви китове в кротката утрин
разпориха тънката облачност
стреснат гарван подгони гугутката в близост до гнездото си
дълго въртя заблуждаващи кръгове
над вибриращата земя
 
отсреща в детската градина
децата си запушват ушите
и кръжат около пясъчниците
имитирайки движението
на небесните хъркащи китове
 
мудно личните катастрофи
обрастват еднофамилните къщи
и не е необходимо да падат бомби –  самò
си пада дървото с прогнилите корени
 
как лудо цъфтят магнолиите тази пролет
 
 
Сънят се пуква
 
За да спечели сърцето на своята любима, мъжката снежна сова трябва първо да улови за избраницата си леминг, а после да й покаже гнездото, да пусне гризача в него и да зачака благосконността на голямата бяла птица. Женската снежна сова е значително по-едра от мъжкия екземпляр, пухкава е и достолепно тромаво се поклаща по ледената земя.
 
Сънувала съм я кацнала на рафта до кутията с чай в кухнята. Изневиделица до нея се появи и мъжкият. Никакъв леминг не носеше в човката си, нито даже обикновена полска мишка, каквито има отсреща из полето в изобилие. Тя разпери огромното си бяло крило и го прегърна с такава невъобразима птича нежност, че сънят се пукна.
 
Очите зашарват в търсене на опора по потъналия в мрак таван. Би било проява на лош вкус да твърдя, че едно светло перо левитира над главата ми. Но пък откъде се появи тук, върху чаршафите ми, тази още топла кървава плячка с космата опашчица?
 
илюстрация: Стела Георгиева