ОРНАМЕНТАЛНИТЕ СЮИТИ НА ДЕСИСЛАВА ХРИСТОЗОВА

Любимата скулптора на Анди Уорхол била безкрайна стена с дупки, които рамкират празното пространство от другата страна. Макар че местата изглеждат празни, кухините стават енергийни и не само композират, но и ограничават и така придават цялостност.

Плътният материал, призован да огражда като лабиринт, е елемент от структурата на комикс езика.

Скулптората асоциативно представя преживявания. Идеен смисъл се получава от най-малко две скулптори. А музиката търси равитие на преживявания. Затова музиката е наречена стенограма на чувствата. При нея характерът на мислите е движение на емоции: тъжни, весели, унили, бодри и пр. Музикалните асоциации изискват разшифриране като орнаменталните гравюри, в които се ритмизира плоскостта и пространството. В света има много материални образувания и системи, съотнасящи се с музиката и ритмичната арабеска, например растенията.

Художничката Десислава Христозова се стреми да даде сюжетно образен смисъл на орнаменталния мотив. Самите плетеници не са абстрактни. Те са нещо като сюжетно-образно преображение на условна орнаментална форма. Погледът на зрителя бавно се движи по плоскостта на листа, откривайки все нови любопитни и изящни орнаменти в галерията от фрагменти, групирани в едно цяло. Нейната стихия е въздухът и свободата, защото пространството  сумира разпръснатите обекти, а не е цялост, която губи своето единство. Т.е. множеството елементи, разлагащи света в тези сюити, са в хармония и единство. Но какъвто и да е сюжетът, в картините доминира определено настроение и на първи план излиза лирическото чувство.

Образите,  дематериализирани чрез фрагмент, стават символ на поетическо настроение – различни части, пълни с разнообразен ритъм. Предимно в поезията се римува, а не в прозата. Древните обикновено пишели не само без препинателни знаци, но и без разделяне на думите една от друга. Но словоразделянето и препинателните знаци имат голямо влияние при определяне  смисъла на известно място. В средата на 5 век дякон Евталий от Александрийската църква разделил текстове на стихове като всеки отделен ред заключвал в себе си толкова думи, колкото могат да се произнесат без прекъсване на дишането. След време, за икономия на място, означавали завършването не чрез нов ред, а чрез точка.

Многочислените фрагменти в творбите на художничката стават знаци и се възприемат и като посоки на пространството. Те са повод за зрима симфония. Пред очите ни фрагментарните изображения на абстрактен фон стават йероглифи.

Картините на Десислава са като реалност във вълшебен символичен свят. Реалността минава чрез метафори в поетическа асоциация или в зрима музика. Тези настроения, макар пълни и с мисли, и с образи, всъщност са емоционален подтекст без действие, но със състояние от емоционално преживяване. Всяко душевно състояние има своя специфична пластика - в общия ритъм, в движението, в позата и в жеста. За постигане на тази задача даровитата художничка вместо да представя живописни образи в емоционално състояние, раздвижва границите им до възможни асоциации,  предизвикани от тях.

С техниката на визуалните рими в комиксите се изяснява характеристиката на даден герой – движение, преживяване, характер или драма. Този вид визуална рима е  недостъпен за слуховата поезия. Тя не е повторение на една и съща група. Римата в комикса е предимно в отклонението, подобно на основния музикален ключ с акцент на чувството. За да бъде различима и призната като такава, е необходим по-голям обем за композиране – 3 или 4 кадъра. Тя е най-подходяща за романа в картини. Ето защо основно изразно средство при Десислава е множественият монтаж, играейки си с размери и повторения в поредицата фрагменти. Но тези повторения са на линии, а не на предмети и са наречени в комикс изкуството „визуален припев”.

Визуалните рима и припев сдружават кадрите в оформлението на комикс страницата. Примери от класически комикси доказват, че е възможна структура, която се римува като в метричната поезия, но досега не са създадени параметрите на визуалния стихотворен език.

Радостно за издание „Диаскоп” е, че художничка от Пловдив има принос в тази област на авангардния български комикс.

Автор: Георги Чепилев