Съкровищата на Европа: Доменико Гирландайо (1449 – 1494)

първа публикация - 7.9.2013

Доменико ди Томазо Бигорди, познат най-вече като Доменико Гирландайо, в продължение на своята кратка кариера развива такава деятелност, щото неговите творения остават едни от най-значителните - както по количество, така и по качество.

Със здрав и силен темперамент, с чист и сериозен дух, с благородно и добре уравновесено въображение, този велик художник, наистина „направен от природата, за да бъде живописец”, внася в монументалното изкуство не само мъжественост в концепцията, но и решително величие в изпълнението - качества, които го поставят по-горе от Ботичели и Филипино - все страстни, нежни и с неспокойна воля творци.

От млад още виртуозен в моделирането, в практикуване на златарството, неуморим рисувач, надарен с  уверена ръка и точно око, той не спира да удивлява своите съвременници. Можел да нарисува портрет на всеки дори само от пръв поглед, можел да начертае без линия и пергел архитектурата и перспективата в картините си.

Гирландайо е бил надарен като Беноцо Гоцолли - също толкова изобретателен, но с тази разлика, че умеел по-добре да се въздържа и повече да се съсредоточава. Бил е постоянно увлечен от идеи и наблюдения, които се сипели върху му като от рог на изобилието.

Типично за Гирландайо е да усложнява композиционните решения с епизодични фигури, да ги нарежда така, сякаш естествено участват в главното действие - ту актьори, ту зрители, като при това централната идея запазва своята значимост.

Като резюмира всички постигнати в отечеството си успехи, Гирландайо завършва своя живот, а с това и края на едно забележително столетие, с такъв блясък, с какъвто го открива Мазачо (1401 - 1428). Гирландайо застава на последното стъпало на стълбата, която възлиза от Джото към великите гении на Възраждането - Леонардо, съперник на Гирландайо и Микеланжело, него ученик, макар и не за дълго.

Гирландайо е учил живопис и мозайка, а също и златарство при баща си; наричали го Гирландайо заради умението да изработва златни венци за жените.

В Санта Мария Новелла, в едно по-обширно поле, по стъпките на стария Орканая, неговите концепции стават още по-свободни. Цялата сериозна или прелеста поезия от ежедневния живот във Флоренция се проявява в тях, в един единствен порив от ентусиазъм и наивност, с гордия и смел отпечатък на великолепна епопея.

Освен декорацията на свода и на фона, художникът изписва върху лявата стена, в седем обширни отделения, поставени едно над  друго в два реда „Историята на Богородица”. В свещените сцени той отново въвежда като персонажи цял ред от флорентинци и флорентинки, прочути по онова време със своята начетеност и красота. Силата на изображенията ни кара да забравяме, че този свят е все пак въображаем, а не истински.

В сцените, изпълнени с движения и светлина, където богатството на архитектурните перспективи се съединява с панорамните пейзажи, където възторженото изучаване на древното ваятелство облагодарява и оправдава точното наблюдение на живота до подробност, се проявява онова мъжествено и решително усилие към разширение на формите, онази еластичност на рисунъка и свобода на изпълнението, които правят стила на Гирландайо толкова неповторим! 

из дневниците на "Диаскоп"