Ирен Петрова: "Никога не знаеш" на "Място като това"

НИКОГА НЕ ЗНАЕШ

никога не знаеш
кога една любов ще дойде
или ще си отиде
само предусещаш с променливия повей
как нощите стават една идея по-топли
а на сърцето ти е леко
сякаш вятърът най-сетне е поместил
онзи черен буреносен облак
който скриваше от погледа самата обич
идва ново преобръщане на вътрешни мусони
и ненадейно в хаоса на живота
някой поставя сърцето си в ръцете ти
без да си молил и без да си искал
друг прибира похабените любовни думи
за да те спаси от тях
и когато се прибираш закъснял за себе си
а завесите се веят
през очите на малката стая
ти за първи път поглеждаш през тях
като през свои
и разбираш че най-малко очакваното
най-дълго е чакано

МЯСТО КАТО ТОВА

заведи ме там
където земята се люшка наляво и дясно
и няма земно притегляне
защото всичко е вода
където залезите се редуват
кърваво червени - осъдителни
и ярки като нощните звезди
отразени във очите на мечтателя
заведи ме там където
времената се сливат подобно сладки
и солени води
а корабните светлини разказват
за дългите круизи на моряците
за самотните нощи в морето
и сочните плодове на тропиците
заместили сладостта на женските целувки
заведи ме там
където морето граничи с море
за да чуя най-сетне тишината в себе си
гледайки как дните се сменят
докато стискам ръката ти
и не мисля
не мисля вече нищо

Ирен Петрова в "Диаскоп":

• "Ускорените пейзажи в поезията на Христина Мирчева"
• "Един прекрасен ноември" - брилянтът в творчеството на Ерколе Патти
• "Нещо като цвете, нещо като нож"

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.