Златозар Петров: "Безветрие" - "Машини"

≈ Машини на Златозар Петров не е поредната книжка с поезия сред поредните книжки с поезия. Зад провокативно баналното заглавие стои поезия от най-високо качество. Теренът на книгата е неравен, което прави още по-видими естествени образци като "Човекът-кукла", "Наброски върху любовта и времето", "Каприз"... Играта с езика, но игра на майстор, позволява през думите свободно да се сливат емоция и разум, стихийно да преливат едно в друго в една интелектуална страст, и – "Погледни: изкуство и природа са едно". ≈

Илко Димитров

БЕЗВЕТРИЕ

Седяхме пред бутилките в следобеда 
и върху нас се сипеше прахта,
докато бавно оскотявахме.
Досадни наркомани се навъртаха
наоколо и нещо си мърмореха,
дебели тъпи майки се запътваха
до магазина за месо и бира –
а ние бавно оскотявахме.
Седяхме пред бутилките, брадясвахме
с просташка и монументална грация,
прахта се стелеше върху боклуците,
засипваше компютрите и телефоните,
и ризите ни second hand, и магистралите,
и елегичното ни чувство за живота.
Но ние сякаш бяхме омагьосани.
Това бе прах от кръв и прах от мисли,
това бе прах от някакви копнежи,
докато чакахме на гарата в дъжда
най-тихата, най-бързата машина.
Пристигахме, захвърляхме умората
и сядахме отново пред бутилките –
дърдорехме за Зебалд и Маккарти,
предъвквахме Набоков и Уелбек,
а майките се връщаха, крещяха
и ние сякаш бяхме омагьосани
от силата на тази плът, от мерзостта
на безутешния следобед. После ставахме
и се разделяхме, но без раздяла
(в дворовете миришеше на гнило),
без мисъл за раздяла или смърт.
Разхождахме телата си с омраза
в панелките, в абсурда на ремонтите –
телата ни цъфтяха от безсмислие
и ние бавно онемявахме.
Валяха снегове и дъждове,
бутилките не носеха спасение
и ние някак бавно онемявахме.
Тогава ставахме и се разделяхме – завинаги.
Намирахме тъй дълго търсената дума,
това бе думата „завинаги“,
намирахме спокойствие в прахта,
докато крачехме по тези ширини,
в които нищо нямаше значение.
Намирахме успокоение в дъжда
(а майките крещяха от прозорците),
в машините, компютрите и телефоните.
Тогава се разделяхме, но без раздяла –
и все пак с помисъл за нея.
Завинаги се изличавахме в следобеда
в безветрието и тишината на бутилките,
завинаги ни нямаше и вече
завинаги спасени – омагьосани.

Стихотворението е от последната книга на Златозар Петров "Машини"
ИК Жанет 45, юни 2020
Оформление: Христо Гочев 
Редактор: Ани Илков 
Цена: 12.00 лв. 
Брой страници: 52

Публикува се със съдействието на автора и издателството.

Накратко за автора

Златозар Петров е роден през 1975 г. Автор на стихосбирките "На свечеряване мъжът излиза да се поразх оди (2010), "Раждане на снега" (2013), "Топло животно и други стихотворения" (2017), "Машини" (2020). Превежда френски поети-Рьоне Шар, Пиер Жан Жув и др.

Златозар Петров в "Диаскоп":

"Не е възможно да изчезнеш без остатък"

НОВИ КНИГИ: Златозар Петров и "Раждане на снега"

 © Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.