"Аз, глас и съвест на епохата": Библиофилско издание на поезията на Пеньо Пенев

17 юни 2020 от 18.00 часа

Галерия София Прес, ул. Славянска 29

►

На 17 юни 2020 от 18.00 часа в галерия София Прес при откриване на изложбата  от художника Владимир Пенев "Пътеки" ще бъде представено и новото библиофилско издание на поезията на Пеньо Пенев "Аз, глас и съвест на епохата", изд. Захарий Стоянов. Книгата е илюстрирана с произведения от сина на поета.

Пеньо Пенев

МОЖЕ БИ ТУК И ТЯ Е СТОЯЛА...

Може би тук и тя е стояла
край засмените цветни лехи.
Тоя същият вятър е галил
златокъдрите нейни коси...

Може би тук и тя е мечтала
за любимия светъл жених...
Само старите кестени знаят
и засмените цветни лехи.

Може би...

Из цикъла "През дните на похода" 1952

ЕПИТАФИЯ ЗА МЕНЕ

За него никой не миля,
не найде никъде покой.
От чужди рани той боля,
умря от чужди рани той...

ПОСЛЕДНИ ДУМИ

Напразно било всичкото, Мария,
мечтите ми и нежните писма.
Напразно било всичко, що да крия,
Ти може би го чувстваш и сама.

Не мога да говоря, не въздишам,
от чувствата съм вече заблуден.
И вземам аз перото не да пиша,
а само да ги отстраня от мен.

Години младостта ни ще отвеят -
тъй както вятър пролетния цвят.
Косите ни тогаз ще посребреят
и ние ще напуснем тоя свят.

Пред тебе рано аз ли си замина,
на гроба ми ела и поседни.
И вместо думи - цвете от градина
на камъка надгробен посади.

И ако в тишината ми зелена
ветрец полюшне твоите коси,
то знай,че мойта обич просълзена
от гроба идва да те поздрави.

Тя цял живот за тебе е цъфтяла,
но рано,твърде рано я разби.
Да беше камък, чудо би станало -
да беше камък, но със теб не би...

В среднощ дълбока цвете ще откъсна -
да ме облъха твоя мил цветец.
От него ще увия аз чевръсто
За мойта обич паметен венец.

Ще викна пък тогаз и ще запея,
но не от скръб - от радост и любов.
И с нивите зелени ще се слея,
на вятъра с неглъхнещия зов.

Ще пламна като мъничка калинка -
към бъдното ще си посоча брод.
След туй ще стана може би тичинка
и може би ще вържа златен плод.

Но все едно: мен няма да ме има,
ще бъда мъртъв вече за светът.
И няма да ти шепна пак, любима,
и няма да те виждам никой път.

Към тебе обич, зная, ще избликне
и друг ще ти говори с нежен глас,
но няма никой път тъй да те обикне
преживе, както те обикнах аз.

Напразно всичко е било, Мария,
довиждане, със здраве остани.
Напразно било всичко, що да крия -
едно сърце дълбоко нарани!

Из цикъла "Предсмъртни"

Публикуват се със съдействието на Владимир Пенев

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.