Рене Карабаш (Ирена Иванова): "Братовчедката на Зорбас"

Казвам се Ирена. На 30 години съм.

Идвам от село Александрово, Ловешко. Живях и учих там до 7-ми клас. Като малка не обичах да ходя на детска градина. За малкото дни, в които бях там, сцепих веждата на Ицо с дървено кубче, а когато ни изследваха за глисти, избягах със свалени гащи, пълзяща по стълбите, крещейки на учителката, която ме гонеше „глупачка“, от което тя много се обиди, а аз все още не знаех какво е обида, но знаех вече какво е страх. Вкъщи се научих да пиша, докато майка ми гледаше новородената ми сестра. После започнах да ходя на училище. Майка ми – главен счетоводител на училището, а баба ми – секретарка с електронна пишеща машина, на която ми набираше стихотворенията, които започнах да пиша. Слагаше ги в папка с името „Папка“ – първата ми поетична книга. В училището се носеха слухове, че не съм ги писала аз, а майка ми. За едно бяха прави, пишеше ги някой друг, но не беше майка ми. Диктуваше ми всеки ден, когато останех сама в стаята. Само аз го чувах.

Класът ми беше микрокосмос на селото – състоеше се от български, влашки и турски деца. Оттам разбирам донякъде влашкия и турския език. Говоря на тях предимно обидни неща, защото това ни беше работата тогава – да се псуваме и да се смеем. От училище се прибирах с Лютфие от турската махала и Иваничка от влашката. Всеки ден правехме „клас стани, клас мирно“. Въпреки че 89-та беше минала отдавна, в понеделник ни проверяваха дали сме изкъпани, дали имаме черно под ноктите и дали си носим носна кърпичка. Веднъж отидох на училище с кръстче на врата. Учителката ми го стисна в юмрука си и каза повече да не го нося. Беше червена, като цвета на кръстчето. След няколко дни я видях да обикаля църквата на Великден.

Най-много учехме по биология при учителката Хамиде Юмер Ефенди, която ни казваше „учете, за да не ме излагате, когато отидете да учите в града“. Освен че не я изложих, когато влязох в Езиковата гимназия в Ловеч, бях с един от най-високите балове. Опасността да не се изложиш и да покажеш, че си достоен колкото са достойни и градските деца, ми донесе много успех в живота. Но и много излишна неувереност, чиито утайки нося до днес, защото постоянно на мен, сестра ми и на моите приятели се повтаряше „вие не сте от града“. По-късно разбрах, че градът, държавата и континента са просто географски понятия. Защото си дадох сметка, че единственото, което беше важно, е да се целиш в слънцето. В най-лошия случай ще попаднеш сред звездите.

Рене Карабаш

МАЙКА МИ ОБИКОЛИ СВЕТА

Била е в Париж
разхождала се е
в градината на статуите

Била е в Копенхаген
седяла е
на скалата на самотната русалка

Била е в Пуерто Рико
изчезвала е
във Бермудския триъгълник

Толкова магнити й подарих

често ги подрежда
във формата на къща

БЕЗ СМЪРТ 

Баба умря
няколко дни след
нà ти семе от мойте домати
погребението мина нормално
посяхме баба в земята
плакахме много да я полеем
така се правело ни казаха

Мина време и се родиха големи домати
напукани като ръцете й
откъснах най-големия 
и тръгнах бавно към къщата
държах го с двете си ръце
новородено което дори не проплаква
разрязах го наполовина и отхапах

смърт няма казваше баба
и една семка засяда между зъбите


ВЪЗМОЖНОСТ ЗА КАПИТУЛАЦИЯ

Тази любов е минно поле
премислям всяка крачка
изчислявам разстоянието между окопите
прехвърлям възможностите за капитулация

Понякога бомбата гърми в краката ми
друг път я чувам далече зад мен
само тогава обърквам огъня ѝ за цвете
което шеметно желая 

но не мога да помириша

Стихотворенията са от последната книгата на Ирена Иванова 
"Братовчедката на Зорбас", юни 2020
ИК Жанет 45
Оформление: Люба Халева
Редактори: Аксиния Михайлова, Надежда Радулова
Корична цена: 13.90 лв.
Брой страници: 88

• Публикуват се със съдействието на издателството.
• Снимка: Георги Казаков (за #URBN)

Още по темата в НОВИ КНИГИ

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.