Приятелите на "Диаскоп" - учтиви и сърдечни

До привържениците на издание ДИАСКОП

ДОКЛАД

на редакцията за работата в периода от изложбата ПОП АРТ-ЗНАЦИ НА ВРЕМЕТО /2006г./ до м. ДЕКЕМВРИ 2011 г.

Уважаеми колеги,

Когато при официалното закриване на изложбата ми в Държавен архив, дебатирахме по проблемите на Българското популярно изкуство и чертаехме пътища за поредният опит най-после да се внедри в Пловдив комикс изкуството, почти незнаехме за таз годишните изпитания. Вие не ме запитахте защо на закриването раздавам поканите, защото се изясни от необходимостта час по скоро да се избере временен инициативен комитет. Ето какво направихме през тези пет години от този инициативен комитет, при липса на каквито и да е средства за осигуряване на замислените прояви:

1. Като за начало се сдобихме с 10 минутно тв. интервю , което бе излъчено и във фрагмент по новинарска емисия. В интервюто се споменава за развитието на това изкуство у нас, проблемите и ползата. При възможност ще го качим в интернет, той е в наличност.

2. Възобновихме присъствието на комиксите като тема в медиите, традиция която бях лично прекъснал за 10 години, заради неподходящите условия за развитие в България. Но както знаете изследванията продължиха, а старите постижения от 80-те г. се допълниха. Необходимо бе да се изнесат поне в резюме. Последвалата изложба в Иконна зала на ГХГ-Пловдив, тематично разреши неизбежното противоречие от изложбата - Знаци на времето. Успешният опит за съчетаване на това противоречие е отразено от компетентен журналист още във филма-интервю от първата изложба, но шевът личеше. Неразрешените, не реформирани проблеми са като гнили плодове - колкото стоят по лошо става. В случая трябваше да съжителстват две ценностни системи -Възгледите от преди 1944 г. от старите комикси и комунистическите. На изложбата в Държавен архив бяха изложени документи-писма до Комитета за култура, подписани и от Людмила Живкова / Бог да прости, всички които не са между нас, а ще ги споменем/, макар и нескромно казвам, че в тях е отбелязано за самобитна дарба,талант още на 16 г. възраст. Те са две писма, едното подписано от Петър Григоров / тогавашен секретар на Пловдивската група на художниците/ и Йоан Левиев / председател/. Последният имаше творчески кръг от режисьори, доктори и т.н,. а той бе в много лични отношения с Людмила Живкова. Това се споменава защото рефлектира по някакъв начин върху допускането на комиксите в годишна изложба на СБХ. Бих припомнил решението на комисията от това първо за страната участие на комикс в изложба от такъв ранг: ЗА СЪЖАЛЕНИЕ НЯМАМЕ ТАКАВА СЕКЦИЯ В ТОЗИ СЪЮЗ, тези думи са ми казани лично от Йоан Левиев. Той със загриженост искаше да помогне на това начинание. Беше ме изпратил и до списание ОТЕЧЕСТВО,виждаше за подходящо там да се напечата нещо българско, но това са други неща.Комиксите нямаха място а после и ниша.

Виждате противоречие на две ценностни ситеми и неизградена структура в едната /комунистичната/, т.е. съществувала съсредоточено само в един център и две издателства. Когато в Пловдив успя да се напечата на цяла страница комикс във вестник, за редакторите имаше последствия.

В изложбата НОЩНА СТРАЖА, така се загладиха тези ръбове, че вече не се виждаше никакво противоборство във възгледите. Това доведе и до третата изложба от скици за предстоящ комикс АСПАРУХОВИ ПРОЗРЕНИЯ, в Исторически музей. Тук искам да поясня, че се получи нещо неочаквано, изложбата се обяви по реда си, броя на ДИАСКОП отиваше за печат и паралелно излиза едноимен комикс от опитния Варненски художник Веско Чакъров. Става дума за прекрасния проект ЦАРЕТЕ реализиран във в-к Стандарт. Трябвах час по-скоро да подготвя друг и в първоначалния замисъл стана промяна. Така на представянето на издание Диаскоп темата бе ГЕРОЯТ НА ПРАИСТОРИЯТА, а изложбата - АСПАРУХОВИ ПРОЗРЕНИЯ. Не трябваше да се конкурират тогава, вижте на по-късен етап може някакви ново виждане по темата, КОМИКСИТЕ СА КАТО КЕРАМИКАТА -ИЗКУСТВОТО НА ОГЪНЯ.

Много добре премина лекцията КОМИКСИ В БЪЛГАРИЯ СЕ ПРАВЯТ ОТДАВНА и урока ДЕЦА РИСУВАТ КОМИКСИ, пак в Историческия музей.

Но най-важна от тези прояви считам интервюто във в-к Марица-НА ЗЕМЯТА ЩЕ ОСТАНАТ САМО ПЕТ ЕЗИКА. Защото това интервю е планът според който се направи важната стъпка. Тази стъпка Диаскоп е подготвяше близо 30 години.

Факторът МЕЖДУНАРОДНА ДЕЙНОСТ ИГРАЕ РЕШИТЕЛНА РОЛЯ ЗА РАЗВИТИЕТО НА НАШЕТО ДВИЖЕНИЕ.

Уважаеми съграждани, привърженици на ДЕВЕТОТО ИЗКУСТВО, както знаете по време на международната ГОДИНА НА КОМИКСА, КОГАТО КОМИКСИТЕ в БРЮКСЕЛ СЕ ПРИЗНАХА ЗА САМОСТОЯТЕЛНО ИЗКУСТВО, по това време българската страница на LAMBIEK /престижния авторитет в областта/ вече бе друга. Неможем да не признаем стореното от г-н Владимир Недялков. Без неговата решимост, ентусиазъм и предвидливост сега щеше да е по зле за българските комикси. Инициативата на дело бе сполучлива, но в нея бяха допуснати фактологични грешки, по понятни причини - те вече са за друга специалност. Всъщност това може да се види от снимките които направихме на материалите от интернет - тези преди и след допълненията от наша страна. Верно е, че и днес някои неща не са на мястото си, но бяхме закъсняли. И все пак идните поколения българчета няма да се чудят за какво става въпрос. Български творци с различни стилове и жанрове/макар и непълен списък/ вече са визитната картичка пред погледа на хилядна международна аудитория. Г-н Кеес /светла му памет/, този голям експерт с голяма любов и внимателност подреди документалните материали в българската страница - за което трябва да сме най-искренно благодарни. Защото по този начин той даде чудесна оценка на българските комикси и основен двигател за диалог и по нататъшно развитие.

Към добрите примери е и стартирането на настоящия блог на ДИАСКОП обединен под мотото ДИАЛОГ МЕЖДУ КУЛТУРИТЕ -ЕДИНСТВО В РАЗНООБРАЗИЕТО.

Идеята е реализирана от ДИАСКОП, но тя бе опит да се отговори на такива като колекционера-изследовател и художник Александър Въчков. Той със загриженост спомена, че ние нямаме сайт като LAMBIEK, за българското ДЕВЕТО ИЗКУСТВО.Този преглед бе замислен по друг начин, както и печатните издания- трябваха да обогатяват с теория родните таланти, да ги запознават с открития на трудно намиращи се стари български творци. Положихме много усилия, без никакъв хонорар - съдържанието да бъде систематизирано научно, полезно и насочено към широк кръг потребители. Блогът набра скорост и стана популярен има много посещение и от чужденци. Но ценни образци от родната история на комиксите както се каза е трудност - едни са защитени от авторови права, други са скъпи при снабдяване и макар благородната цел - илюстрации за сравнение и облекчаване българските творци, евентуално блогът няма да има бъдеще.

След това в посочения период следва друг опит: Юбилейният брой на ДИАСКОП, посветен на 25 г. българска типология на комиксите: комиксът бе на тема ПРОКЪЛНАТАТА МОНЕТА, а в изследванията се разглеждаха възможностите на КОМИКСИТЕ В КЛАСНАТА СТАЯ, придружено от практически уроци в Академия 21 век и които преминаха много добре.

В интерес на истината във в-к Стандарт се публикуваха няколко броя ПРАВОСЛАВЕН КОМИКС всеки с тираж 80 000, пак в сътрудничество с ДИАСКОП. В бр.1 лично Негово Преосвещенство Епископ Антоний / днес викарий на западно и средно-европейския Митрополит със седалище в Берлин/ направи подбор от фрагменти из ЕТИЧНИЯ КОДЕКС НА КОМИКС ИЗКУСТВОТО, за което изказваме сърдечна благодарност.

Уважаеми колеги, публикуването на Етичния комикс кодекс не е само забрани и ограничения. Тези правила са за избягване на минните полета. Това се предприе като начинание имайки предвид новите икономически и финансови условия. В наши дни има международни правила, основните са валидни и у нас, защото спазването им са гаранция за съжителство на различията. Глобализацията води до уеднаквяване на формите и начини, на изработване единни критерий.

Но у нас нещо пак е обърнато:Ако в чужбина COMIX влиза в противоборство с ЕТИЧНИЯ КОМИКС КОДЕКС в името на свободия, ТО В БЪЛГАРИЯ ЕТИЧЕН КОДЕКС СЕ ИЗПРАВЯ СРЕЩУ РАЗГОЛЕНОСТТА И НЕКРОЛОЗИТЕ ОТ ВЕСТНИЦИТЕ, ТЪРСЕЙКИ ЗАКОННОТО МЯСТО НА КОМИКСИТЕ. Разбира се не всеки вестник е пригоден да публикува комикси, това обаче преобладаващо наследство от комунизма трябваше да се реформира. За съжаление проблема не е изследван. За съжаление и тази благородната инициатива замря по независещи от нас причини, а имаше перспектива още за историческия и литературен комикс

Сега анализаторите съобщават разделения на бедни и богати, на север и юг и пр., а българските комикси, макар и имащи решения замират от разделящите ги два лозунга: ДЕЛА, ДЕЛА И САМО ДЕЛА и ДУМИ, ДУМИ И ПАК ДУМИ. ДНЕС НАРОДА И АДМИНИСТРАЦИЯ СА РАЗДЕЛЕНИ. Последният лозунг по време на прехода сполучливо бе наречен - Цех за лъжи. Това именно прави безработицата, изпразва офиси /има такива кадри - празни офиси с компютри, вечер и някои се лъжат/. А ПЪРВИЯТ Е НЕВЪЗМОЖЕН В НОВИТЕ УСЛОВИЯ.

НО ФИЛОСОФЪТ КАЗВА: МЪДРОСТТА Е ХАРМОНИЯ МЕЖДУ ДЕЛА И ДУМИ.

Факт е, че когато атомът започне да се разпада става невъзможно да се спре. Ние от Диаскоп приветствахме с радост всички прояви, от други региони, но видяхте какво стана, не ни зачитат за колеги. Може би затова инициаторите, които за първи път публикуват теоретични възгледи за българските комикси /ако изключим рекламните преди поредицата ЦАРЕТЕ/ държаха в сянка и неспоменаха нищо. Пак УБИВАТ С МЪЛЧАНИЕ СЪБИТИЕТО, старомодно но пречи за общото развитие. Ако не 6 реда за нашата дейност, било за първите научни изследвания в България или пояснение, че преди тях това е разгледан вече като проблем, да оставим това - но да не се спомене вниманието на един от най-видните експерти и неговото виждане...това макар и от безкористни цели замразява отново възраждането на родните комиксив Пловдив вече за четвърти път.

Фиаското не ще е от битката за слава на ДИАСКОП или приоритет на нашия регион, а от изпускане и малката възможност за влизане в не фалшив диалог с чуждите комикси. Личностните изяви в чужбина са едно нещо, радостно е, че и в областта на комиксите имаме такива примери. Но това не е националното развитие. Както се каза в интервюто НА ЗЕМЯТА ЩЕ ОСТАНАТ САМО ПЕТ ЕЗИКА - ВНЕСЕНАТА ОТ ВЪН КУЛТУРА Е ТИРАНИЯ.

Проф. А. Пантев описва типичен български пример: На една от първите вечеринки на цар Фердинанд с тогавашния софийски хайлайф, се поднася купа с вода и парченца лед. Всички ужасени от неразбиране обръщат поглед към гранддамата г-жа Мутхурова, която минавала за спец в това отношение. А тя изтискала лимона и изпила водата. След което царя започнал да трие лимона около пръстите, потопил ги в купата и дал знак да бъде отнесена. Желанието на ДИАСКОП е българските комиксисти да не изпадаме в такова положение, а да си помагаме КОЙ С КАКВОТО МОЖЕ, като сънародници в тези бурни времена. За това обаче се иска УЧТИВОСТ И СЪРДЕЧНОСТ, защото къде е живота когато се говори за ЗИМЕН ПЕРИОД, ЗА ЛЕДОВЕ? Изказва се благодарност на всички потрудили се ПРИЯТЕЛИ НА ДИАСКОП, в осъществяването на този скромен принос към БЪЛГАРСКОТО ДЕВЕТО ИЗКУСТВО. За тях са приготвени дипломите и комикс наградите.

Фрагменти от доклада, предназначен за ПРЕДПРАЗНИЧНАТА НОВОГОДИШНА СРЕЩА