Христина Мирчева: "Мол, могила, дрогерия, която търси продавач и робот, пълен с грешки"

Летни халюцинации

►

В 10.10 местно време молът е празен като след тиха бомба. Дошла съм за една книга. Книжарницата на последния етаж е добре снабдявана, има и кафе на терасата. Изкачвам се с ескалаторите. Заведенията за хранене, на един етаж с книжарницата, са пусти, книжарницата също. Катерици и морски свинчета с  ролери се движат между рафтовете, подреждат и преподреждат купчинки с книги. Книжарите са затворени в един от складовете, добре проветрени, в интерес на истината, а и някой се е погрижил да имат достъп до разнообразна храна и напитки. Не е толкова зле, сега му е времето да отдъхнат от книжния прах.

Таксувам книгата автоматично, автоматично таксувам и кенче младо пиво, въпреки протеста на машината, че съм стара за младо пиво. На терасата е прохладно и тихо. Обезпокоително тихо, бих казала. Изгледът не е лош – към близката горичка, потънала в разнообразна зеленина. Слава Богу, рекламната табела скрива от погледа могилата. Ако не знаете, съм длъжна да ви съобщя, че могилата е място, където безогледно се изсипват кости и черепи на хора от кол и въже. Може би има и на животни, ако така е повелявала традицията. В радиус от километър около могилата се изсичат всички дървета и храсти и мястото се залива с бетон. Не е място злачно, искам да кажа. Мъчил си се като жив, мъчи се сега и като умрял – без сянка и тинтири-минтири. Общо взето това е посланието.

Но аз си гледам горичката и спокойно си допивам младото пиво.

На етажа има и екстра – срещу монета от колкото си искаш, получаваш информация за теглото, холестерола, дневния хороскоп и няколко практични съвета. Бележката, която изплюва робота, не говори добре за мен – дебела, в окаяна здравословно състояние и с по една звезда за късмет, работа, любов и каквото се сетите. Тръгвам, сподиряна от заповедите на автомата да свия към фитнес залата и да се погрижа да бъда съвестен гражданин. Как ли пък не!

Като се замислям сега, трябвало е да се дотътря дотук заради книгата, която не знам за какво би ми послужила. Та ето какво – чета на вратата на отсрещната дрогерия, че „търсим консултант продавач“. Тъкмо  това търся и аз – някой да ме потърси. А магазинчето спретнато, чисто - просто чисто, а не изчистено, както е модата, с малки саксийски цветя, най-вече ме привличат латинките, които светят на фона на сивотата или белотата, все едно, типични за тези места.

Прекрачвам прага и пристъпвам към другия град – оживен и весел, изпълнен с балони и познати аромати, с музика и шум от суетене. Банално, нали, но пък вече имам работа като консултант-продавач в тази и в никоя друга дрогерия.

17 юли 2020

Пловдив

Фото: Ина Мирчева

Летни халюцинации в "Диаскоп":

"Риби сомнамбули"

"Тя е там, където е и той..."

"Черешово пиле"

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.