Милан Дежински: "Един разтваря ветрило, а друг отпуска рамене"

Превод от чешки език: Димана Иванова

Лодка в езерото

Говорим за правилата
и докато ти чета стихотворение, се отварят врати.

Зад тях няма нищо друго, освен едно безкрайно езеро.

Върху него се люшка червеносиня лодка
от далечно императорско време.
Пясъкът шумоли край морето, вятърът развява знамето,
а лодката се накланя към дъното.

Тук повече не сме нито ти, нито аз. 

В небето кръжат няколко птици,
които нямат къде да кацнат. 

***

Докато оглушееш, си вече сляп.
Говориш със Сътворителя,
за да установиш, че той е само посредник. 
А защо не могат да са него просто дъждът, 
гугутката на мокрия клон или някой с нож. 
Или някой с нож?

От преминаващия автомобил
ръка жестикулира: Ще изядем сърцето ти.

Само духът броди и търси къде да просмуче отпечатъка си.

***

На железопътната линия писка оглушително паун.
Бензиностанцията се преструва пред сигнализацията на прелеза.
Един разтваря ветрило, а друг отпуска рамене.
Днес от собствената си ръка няма да умре нито един поет.

Какво може да се прави в една такава нощ?
Да отидеш в гората, докато не се затвори напълно.

Из стихосбирката „Преминаване през острова“ (изд. Хост, 2017)

Илюстрация: ©Георги Чепилев 

Милан Дежински в "Диаскоп"

"Островът на Клодие Стублер"

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.