Арундхати Субраманиам: "Къде живея? Град съкрушен от надежда и булимия"

Превод от английски: Елена Сфеир

Мадрас

Не бях родена, нито бях отгледана тук. 

Но аз познавам този град

от казуарина и резенчета тръпчиво манго,
поръсено със сол и лют пипер
и подвижните пясъци на крайбрежието,

прахообразните сиви челюсти на филмовите герои,

майчиното сари, наситено от лунна светлина,
наелектризирано от напрежението
на концерта на МД Раманатан,

трептящата пътека на подправките от тамаринд и лук
носеща се от милапурските домове през летните вечери,

Бенгалският залив като огромна опера, 
опарена от слънцето

и един език, така наситено дълбок, като вкуса
на туршия от сарсапарила oт онази изгубена рецепта,
утешителни заключителни акорди
като дом.

Безполезно е.
Градовете ратифицират
връзките си с теб,
когато погледнеш встрани,

анексират те
чрез летните ваканции,
чрез осмотичните спомени
за хладнокръвната лъжа на баща ти
изречена към учителката от детската градина.
(Майка ми бе справедливата.)

и вкуса на кафето един ден в Лука,
внезапно събудил старо предписано лекарство –
плантация Пийбери А
и 50 грама цикория
от магазина за аромати близо до храма Капелешвар.

Град, който се прокрадва в мен
точно когато съм напът тържествено да заявя,
че съм гражданин на света.

Къде живея

(за Андерс, който искаше да узнае)

Живея на дебел резен земя
опитомен от един уморен океан
някъде на края на вселената.

Поздрави от този град
със залези L’Oreal 
и дизелови следобеди
на преходен бетон
и инжектирана суета от ботокс.

Град на отровно пурпурни шноли,
на словооохотливи клоаки и лаконични кранчета,
на филмови мелодии от 80-те, които удрят в главата,
на кресливи сапунки и мусонни мелодрами.

Град съкрушен от надежда и булимия.
град неуловим 
от филмов екран и епиграма.
Град осъден да откачи
в една извечна истерия
cензационна синтетична мечта.

Град, където можеш да паднеш
от един препълнен пътнически влак
и да останеш незабелязан.
Град, където си част
от всяко белпури напоено с  тамаринд.

Град на просяка от храма Махалакшми, 
надничащ
от един прещипов храст
с увиснали клонки.  

Град на тъмни улички
град на недоверие
град на напуснати слабо осветени стаи.

Град, който обвива дробовете
сковава гръбнака
задръства червата
със спомени

Град висящ между

плът 

       и простосмъртни

                                       и изкуствена кожа

                                                                        и делириум


съвършеният исторически момент
да се реем
върху черната кърпа на океана
в търсене на Бог.

from Where I Live: New and Selected Poems, published by Bloodaxe Books in 2009

Илюстрация: ©Георги Чепилев, из цикъла "Филмови знаменитости"

Кой кой е?

За автора

Described as 'one of the finest poets writing in India today' (The Hindu, 2010), Arundhathi Subramaniam is an award-winning Indian poet. She is the author of twelve books, including five volumes of poetry. Widely translated and anthologised, her book, When God is a Traveller (2014) was the Season Choice of the Poetry Book Society, shortlisted for the T.S. Eliot Prize.   Her new book of poems, Love Without a Story was published in India with Westland Amazon in 2019, and is forthcoming from Bloodaxe Books, UK.

As editor, her most recent book is the acclaimed Penguin anthology of medieval Indian sacred poetry, Eating God. As prose writer, her books include The Book of Buddha; the bestselling biography of a contemporary mystic, Sadhguru: More Than a Life; and most recently, Adiyogi: The Source of Yoga (co-authored with Sadhguru). She is the recipient of various Indian and international awards and fellowships, including the inaugural Khushwant Singh Prize, the Raza Award for Poetry, the Zee Women’s Award for Literature, the International Piero Bigongiari Prize in Italy, the Mystic Kalinga award, the Charles Wallace, Visiting Arts and Homi Bhabha Fellowships, among others.

За преводача

Вечно търсещият дух на човек е доказателство, че можем да съчетаем у себе си така разнопосочни, но допълващи ни качества, които да изградят личността ни.

Елена Сфеир е Магистър по математика от Софийски Университет „Св. Климент Охридски”, България.

Професията ѝ, свързана с многобройни пътувания по света, я среща с Индия и това е любов от пръв поглед. 

Пътуванията ѝ я запознават с културата и историята на страната, а при завръщанията си в България използва всеки случай да споделя преживяното в различни медии.

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.