София Несторова: "Последната дума" - "Сърдечен арест"

Последната дума

Ще излитнеш след време
от пашкула на скръбната тайна.
Ще засветиш в небето
по детински пророческа,
пеперудо oмайна.

Дотогава – внимавай!
Има рани, които са живи...
Оцвети всяко чувство
с мастилата им кървави,
стой нащрек, не заспивай!

На земята безмълвно
щом звездата ми зряла се спусне,
ти разкъсай страха ми
и спокойно, тържествено
целуни ме по устните!

* * *

Нанесох се в самотата като във нова къща.
Стаите – празни, стените – бели.
Млада стопанка съм, а не зная
дали да плача, дали да пея.
Свалям усмивката.
И дрехата за пред вас – гордостта заучена.
И по женски сама ми се счува едва,
че навън проскимтява куче.
Влез, приятелю скъп!
Влез, бездомна душа!
Чаят вече дими –
ще възкръснат над чашите думите.
Само ти говори! Аз ще слушам така
и след твоите думи ще сричам.
Неусетно кога полилеят над нас
ще засвети от искреност...

...Но вратата пред мен е разтворила паст.
Няма никой. Кънти тишината.
Знаеш ли, утре ще дойда у вас.
Толкова много имам да ти разказвам!

* * *

Сънят какво е? За скръбта – награда.
И стигах неизменно в твоя град
със онзи остър профил над площада.
Небето седмото ли бе – не зная.
Но зная, че със тебе бяхме там.
И мястото приличаше на рая.

Илюстрация: ©Георги Чепилев

Стихотворенията са от последната книга на София Несторова
"Сърдечен арест", юни 2020
ИК Жанет 45
Редактор: Румен Леонидов
Художник: Румен Жеков
Коректор: София Желева
Брой страници: 136
Цена:13 лева

• Публикува се със съдействието на издателството.

• "Сърдечен арест" - книгата, която София Несторова не дочака
• "Закопнях за нещо особено"

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.