Натали Диаз/Natalie Diaz: "Как беше направен млечният път"

Превод от английски: Юлияна Тодорова

 

Как беше направен млечният път 

Преди реката ми си беше цяла. Беше Колорадо. Бърз
червен порой. Можеше да поема

       всичко сухо — и се втурваше диво—

                                 чак до Мексико.

Сега е разкъсана от петнайсет язовира
на разстояние хиляда четиристотин и петдесет мили,

тръби и помпи които пълнят
басейни и пръскачки

      в Лос Анжелес и Лас Вегас.

За да спасим рибите си, ги махнахме от речните ни скелетоподобни дъна,
пуснахме ги в небесата ни, направихме ги на звезди —

      ‘Млечния път, сьомга от Мохаве,

                                шаран от Колорадо—

някъде горе се извиват, звездите им изкормени.
Сега ги виждаш—

      огромни като бог, със златнозелени страни,

                                млечнобели кореми и гръд—

скорострелно си проправят път широк в най-тъмния час,
и набраздяват сапфирената небесна вода в галактическа пътека.

Малката вълна която влачат, прекосявайки
небето на нощта, се нарича

      ‘Achii ‘ahan nyuunye—

                                нашите слова за Млечния път.

И койотът е там горе, приклекнал в луната,
понеже не е успял да я прескочи, рибарската му мрежа мокра

      и празна, метната на гръб—

                                затворник тъжен с мечта

със зъби да разтвори на сьомгата копринената  кожа.
O, как слаба е устата

     когато се поддава  на вселената

                                на сладко-млечно тяло.

Точно както собствената ми уста мечтае да жадува
дългите пътеки на страстта, стоте хиляди  светли пътища в годината

      на твоето гърло и бедра.

 

How the Milky Way Was Made

Natalie Diaz

My river was once unseparated. Was Colorado. Red-
fast flood. Able to take

       anything it could wet—in a wild rush—

                                 all the way to Mexico.

Now it is shattered by fifteen dams
over one-thousand four-hundred and fifty miles,

pipes and pumps filling
swimming pools and sprinklers

      in Los Angeles and Las Vegas.

To save our fish, we lifted them from our skeletoned river beds,
loosed them in our heavens, set them aster —

      ‘Achii ‘ahan, Mojave salmon,

                                Colorado pikeminnow—

Up there they glide, gilled with stars.
You see them now—

      god-large, gold-green sides,

                                moon-white belly and breast—

making their great speeded way across the darkest hours,
rippling the sapphired sky-water into a galaxy road.

The blurred wake they drag as they make their path
through the night sky is called

      ‘Achii ‘ahan nyuunye—

                                our words for Milky Way.

Coyote too is up there, crouched in the moon,
after his failed attempt to leap it, fishing net wet

      and empty, slung over his back—

                                a prisoner blue and dreaming

of unzipping the salmon’s silked skins with his teeth.
O, the weakness of any mouth

      as it gives itself away to the universe

                                of a sweet-milk body.

Just as my own mouth is dreamed to thirst
the long desire-ways, the hundred-thousand light year roads

      of your throat and thighs.

 

Илюстрация: ©Георги Чепилев

Стихотворението в оригинал на английски се публикува с любезното съдействие на Натали Диаз.

 

За Натали Диаз

Natalie Diaz is Mojave and an enrolled member of the Gila River Indian Tribe. Her first poetry collection, When My Brother Was an Aztec, was published by Copper Canyon Press, and her second book, Postcolonial Love Poem,  was published by Graywolf Press in March 2020. She is a MacArthur Fellow, a Lannan Literary Fellow, a United States Artists Ford Fellow, and a Native Arts Council Foundation Artist Fellow. Diaz is Director of the Center for Imagination in the Borderlands and is the Maxine and Jonathan Marshall Chair in Modern and Contemporary Poetry at Arizona State University. She lives in Phoenix, Arizona.

Natalie Diaz в Уикипедия

 

---

 

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.