Алманах "Междинни форми": Отокар Бржезина (1868 - 1929) и "Тайнствените далнини" на чешкия символизъм

Представяме на Вашето внимание рисунки с перо по литературни произведения, публикувани в сайта „Диаскоп“ през периода 2013-2020. Оригиналните рисунки са избрани според настоящата тема на Есенния салон „Междинни форми“ и са подредени в три части: „Мишени“, „Самота“ и „Безгрижие“.

Превод от чешки: Жоржета Чолакова

Първа публикация: 24 юни 2013 година

ОГЪНЯТ БЯЛ НА СВЕТЛИНАТА

Бял пламък във фенера на душата стягаш
и той сред полумрак в агония кърви.
Вървя през дните си под сводове от влага
като в коридор на изоставен манастир,

там, где вълни от мрак се блъскат в стенописи
и митове далечни в рамките тъмнеят –
прозорци във века на чудото разбити
на Тайнството към хоризонтите му бледи.

Синеят в димни далнини мъгли безбрежни
над дворцови веранди, в уличната суетня,
сред пяната на страсти, пориви, копнежи
победният живот кипи във вихрена игра;

от женските очи вали в телата огън,
изтляват в черепите нерви обгорели,
и тръпнат сред илюзии, възторг, тревога
на Тайнството по опнатите струни бели.

Бял пламък във фенера на душата стягаш
и той сред полумрак в агония кърви.
Вървя през дните си под сводове от влага
като на меланхолия среднощен вик.

И часовете на Нощта оттекват в мрака
от кулата на онзи вечен Град с метален глас –
молитва утринна душата моя чака,
ангела на Тайнството – последния ми час.

Илюстрация: ©Георги Чепилев

За Отокар Бржезина

Отокар Бржезина – най-значимият поет на чешкия символизъм. Посвещава своето слово на елитарната идея за Изкуството като висше проникновение и познание. Създава поезия на мистичния екстаз. Стихосбирките му излизат през 90-те години и са единни като естетическа и образна система. Лирическият герой е в очакване на божественото тайнство, което за него е смъртта.

Бржезина е поет с изключително сложна стилистика, която напомня на бароковата пищна експресивност, но в същото време притежава интелектуалната вглъбеност и метафоричния лиризъм на поколението от края на века, вдъхновено от ницшеанската философия.

Силата на тази поезия е в удивителната неделимост на сложно образно значение, което е най-често от митологичен или философски порядък, и един изискан, филигранен, музикално въздействащ и ерудитски организиран изказ. Поради стилистичната енигматика на своя език, която владее до съвършенство, Бржезина е на практика не само непреводим, но и трудно достъпен и за чешкия читател.

Стихотворението "Огънят бял на светлината" е от първата му стихосбирка „Тайнствени далнини” (1895)

 Превод от чешки и бележки: Жоржета Чолакова

Още по темата в "Диаскоп":

Отокар Бржезина (1868 - 1929): "Майка ми"

Художествен салон "Орфей" към дружеството за комикс и изкуство "Диаскоп"

Алманах "Междинни форми": Рисунки с перо по литературни произведения

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.