Алманах "Междинни форми": Ги Гофет и "Да се завърнеш е авантюра по-различна..."

Представяме на Вашето внимание рисунки с перо по литературни произведения, публикувани в сайта „Диаскоп“ през периода 2013-2020. Оригиналните рисунки са избрани според настоящата тема на Есенния салон „Междинни форми“ и са подредени в три части: „Мишени“, „Самота“ и „Безгрижие“.

Превод от френски: Аксиния Михайлова

Първа публикация: 16 май 2018 година

Песоа

В края на нощта има една стая
която винаги свети
като огъня на овчаря на хълма
или като непозната звезда
на която даваме нашата цифра
или тази на приятелката ни
или на жената която я няма
на желаната на невъзможното
а това е достатъчно за да ни напуснат
безпокойството и страха 
от онова което ни чака зад вратата
И освободени от тежестта си
вървим като насън защото
в края на самите нас има стая
която не се затваря
като будка за цигари по пладне
като публичен дом аптека или
нарисувано върху тротоара небе в летния ден
необикновена стая където всеки може да влезе
да седне да свали своята маска  и каже
на образа си в огледалото:
няма ме за никого

Ревност 

Все по-често му се случва напоследък
да слиза нощем в кухнята,
където пушат мълчаливо под луната
статуите, които денят заточава между мебелите,
дрехите ù под грамадата от вещи,
донесени отвън и обречени на забрава.
Той не пали лампата, а сяда в собствената си светлина
като постоянен посетител свикнал с момичетата
и им говори с тъжен и кротък глас
за жена си, която се отдава горе
                                             в своята стая
на силни ездачи, невидими и безмълвни.
– И аз съм този, който пази жребците им, казва той,
сочейки дебелия конски косъм от злато, намотан
около безименния му пръст.

*****

Да се завърнеш е авантюра по-различна
от това да избягаш в нощта
с една роза, която умее да се усмихва и плаче,
и с малкото оловно войниче, което те боде
през хастара, но което не си могъл да оставиш
на масата между дребните стотинки.
Завръщането не е обичайният път,
нито парчето земя в края, което се прозява срещу плета
нито мечтаното море, по-розово и буйно
от тангото на небето в узрелите жита, не е
къщата от детството с изпочупени керемиди
и парализирания от ревматизма сайван, залепен за нея.
Не, да се завърнеш не означава да гледаш назад,
а да положиш в тревата пред себе си онова малко войниче
и да го видиш как крачи отново, как откъсва една роза
и отминавайки я подхвърля на теб, който никога
не можа да заминеш.

Илюстрация: © Георги Чепилев

За Ги Гофет

Ги Гофет, поет, романист и есеист, е роден през 1947 г. в Жамоан, област Гом, в най-южната част на Белгия. Детството и юношеството му  преминават в провинцията, между две граници – френската и люксембургската – и това слага траен отпечатък  върху цялото му творчество, а неистовото желание за свобода и  удоволствието от това да прекосява всички граници, всички усещания, го правят номад по дух завинаги. Преподавател, печатар, издател, книжар, писател – непрестанно привличан от другото, непознатото, предизвикателството и риска.

През 1969 г. излиза първата му стихосбирка Червено всекидневие. От 1980 до 1987 г. се занимава с издателска дейност  - основава списание Триъгълник и издателство Апрантипограф, където върху луксозна хартия и в ограничен тираж публикува малки, ръчно изработени книжки, върху чиито корици могат да се видят имената на Умберто Саба, Пол дьо Ру и Мишел Бютор. Напуска образованието, работи известно време като книжар, след което изоставя и това си занимание и започва да пътува: Югославия, Квебек, Румъния.

Автор е на над тридесет поетични книги, романи, сборници с разкази и есета. Познат е на българската публика с Верлен от Ардените, роден от дъжда (Нов Златорог, 2004), Завинаги гола (ФБЛ, 2012) – в които третира проблема за отношенията между творец и модел, пресъздавайки по един изключително поетичен начин биографиите на Верлен и Пиер Бонар, романа С лято около шията (Колибри, 2006) и поетичната книга Възхвала на една провинциална кухня (ФБЛ, 2012). Книгите му са преведени на повече от 35 езика.

Носител на множество литературни награди сред които: Маларме (1989), Морис Карем (Брюксел, 1992), Наградата Анри Мондор на Френската академия (1992), Голямата награда за поезия на Френската академия (1991), Виктор Росел (2006), Марсел Паньол (2006), Гонкур за поезия (2010) за цялостно творчество и Международната литературна награда „Нови Сад“ (2015).  (Бел. прев.)

Снимка: Владислав Христов

Ги Гофет в "Диаскоп":

"Слънцето също се е превърнало в статуя"

Художествен салон "Орфей" към дружеството за комикс и изкуство "Диаскоп"

Алманах "Междинни форми": Рисунки с перо по литературни произведения

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.