НЯКОИ ПРОБЛЕМИ ОТ ПЪРВИТЕ В БЪЛГАРИЯ ПУБЛИКАЦИИ ВЪРХУ ТЕОРИЯ И ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ КОМИКСИ

ПЕРЕСТРОЙКА В СИСТЕМАТА НА ИЗКУСТВАТА

Авторът на първите в България изследвания за комикса желае едва днес да направи малко уточнение за поредицата материали, публикувани през средата на 80-те години в пловдивския официален печат и добре известни на комикс специалистите. Тези сведения засягат специфичната незавършена композиция в някои пунктове на статиите. Това не е от недостатък в методологичния анализ, а от социалната отговорност на автора. Обръща се особено внимание, че този „недостатък” има голямо значение и предизвиква теоретически и практически търсения в името на разцвета на комикс изкуството у нас. Със следващите редове ще се поясни защо се наложи предложението:  активното изследване на българските комикси да бъде координирано чрез съвещание с ръководството на комикс дружество „Диаскоп” – Пловдив”.

За новите форми на новото изкуство и стил са необходими съвместни усилия на опитни комикс учени, способни да  препятстват  оформянето на комикс изкуството в елитарно.Такива историци, които да избягват традиционните естетически правила и норми. Същевременно техен дълг е да разкриват в дълбочина  творчеството на комикс автори и явления. Наивно е да се мисли, че авторът на първите изследвания у нас, работил 30 години върху теорията и историята на комиксите (нецензурирано публикуващ материалите си), има недостатъци върху  погледа на общото българско развитие ( та нали немалко факти са подредени и налични в интернет) и заради това не е успял да ги събере в книга. Изказва се надежда, че настоящата статия ще застави някои млади ентусиазирани български комикс учени да се замислят за необходимостта да разширят своите знания за явленията като цяло. Необходимо е предимно да се анализира съвременната информатика.

Ако старите изкуства (които днес са в глобална криза и безпътица) бяха запазили вътрешното си единство и границите между тях бяха ясни и плътно стиковани, то от комикса като изкуство нямаше да има необходимост.

При живописта от миналото се установява следния важен принцип – не са съществували жанрове, но само една цяла картина, предимно наричана  „историческа”, или по-добре да е наречем условно символическа картина. В нея пейзажът е бил фон и само в качеството на такъв е имал смисъл; натюрмортът представлявал нещо маловажно, станал значим чрез употребата на първия план, а изображенията на цветята са били само средство за обрамчване. Портретът също образувал само част от цялата картина. Всички тези части  в отделност съществували само във фрагментарните подготвителни рисунки на големите майстори. Разпадането на живописното единство на родове и видове, не само разделя изкуството на части, но и разрушава  неговото съществуване като живот. Безумното унищожаване на цялото наподобява разпадането на атома и скоростта му е необратима математическа прогресия. За спасение критиците на старите изкуства се опитват да модернизират   миналото като отново и отново  пренаписват реално изминалата история - похвалващи едно и отхвърлящи друго, заради сегашния живот на изкуството (от тук и многото им тенденции). Но смъртта на естетиката и изкуствата днес е реален факт според някои учени. Тук е необходимо да се отбележи едно важно обстоятелство.

Да се върнем при първите крачки в създаване на глобалната система за информация, когато започнали да се сближават отдалечените точки на земното кълбо. След откритието на Гутенберг, чрез растящите тиражи на вестниците много читатели в едно и също време получавали сведения за едни и същи събития. След това откритията на телеграфа, локомотива, телефона, автомобила, киното, самолета, грамофона, радиото, телевизията, ракетата, интернет се стремяли да победят пространството чрез все по-голяма скорост или височина. Този ефект на ускорение в щафетата на замяна от колелото до пощенската карета, влака и самолета, днес роди нова и тревожна истина – рязко нараства и количеството впечатления от глобалния поток информация. А представителите на различни обществени слоеве не са подготвени, тъй като плуват във все по-бързи, лаконични и нагледни способи на въздействия.

В статия на „Диаскоп” посветена на „народните картинки от времето на Френската революция”, се изяснява, че в началото този процес в съчетание с републиканско – демократически форми на управление довежда до нарастване ролята на колективното съзнание. Тогава първостепенно значение в обществения и политически живот добили всевъзможните партии. И социалните и хуманитарни науки започнали да отделят все по-голямо внимание на фактора „масовост”. Учените съобщават, че тези технически постижения са били посрещани с големи възторзи. Дават за пример Ленин, който тичал след самолета и радостно викал. Нагледен пример на техничното развитие – от маратонското тичане до самолета. Но днес няма адмирации, защото има атомизирано общество – самотници в тълпа. Върху това трябва да се замислят съвременните политици и да потърсят средства за изцеляване на обществото. Всички тези процеси са причина за все по-интензивното разложение на старите изкуства и всичките им  тенденции към бързо сменящи се „изми”. Ето как цели пластове художествена култура се изместват. Предвижват се явления,  свързани с предишни канони: това, което е стояло извън пределите на изкуствата, влиза в центъра на културната сфера, измествайки  предишния културен факт в периферията. Движението на този процес е  първоначално към центъра, после нагоре и след това към периферията и низините, докато новото изкуство изчезне от културната сфера и се превърне в битов факт. Цялостната система на видовете изкуства се разпада по този начин чрез преместването на „елитарните” и „масовите” пластове от художествената култура. Перестройката в цялостната система на изкуствата  постоянно насочва към центъра някакво ново изкуство. Именно то става водещо звено в отново възникналата система, благодарение на своята  новост и  несвързаност с естетични правила и норми. Ранните прояви на новонастаненото в центъра изкуство е ориентирано към развлекателност и общодостъпност, тъй като техничните открития са пренесли центъра на тежеста в облекчаване ежедневните трудности на хората. Това се вижда много ясно от история на киното, която едва достигна 100 години. Защото за такъв период от  време киното естетически се самоопредели  (но течението за съвременното изкуство (влязло в центъра) ще става все по-бързо, а  животът на това изкуство все по- кратък). Ако се сравнят високото изкуство и ниското ще се забележи, че при първото ясно е изразен авторският характер – то се реализира чрез индивидуални усилия на творчески личности. Докато анонимността е характерна за масовата култура (при която няма творци), но майсторски се използват и обработват мотиви и прийоми от някакъв наличен общ фонд. След време, когато новото изкуство се самоопредели и канонизира естетически, понятието авторство придобива все по-голямо значение, но само в миналото е повишавало пазарната цена. Сега в техническата епоха е обратно на характерния факт от близкото минало. Преди години много често елитарни автори влизаха в популярните жанрове за гръмка слава и космически хонорари. Но днес пазарната икономика изцяло подмени понятието „автор” със понятието „собственост”, например творба от  анонимни автори  може да е собственост на търговска фирма. Това се прави с цел за да се продължи живота на съвременните  изкуства, защото естетическото самоопределяне е краят на техния живот и след това те влизат в музея. В музея няма развитие на изкуствата, всеки експонат носи безжизнени етикети. А това означава, че дадено изкуство, в което няма движение, то е извън културната сфера и се намира или в битовия живот, или изобщо вече несъществува.

Ето защо от всеки любител на български комикси зависи избора за жизнеността на Деветото изкуство у нас. Художествените произведения в комикс изкуството  разкриват извънредно необуздан и див нрав на художниците им. Комикс дружество „Диаскоп”, работещо в  субдисциплината „експериментален комикс”, счита за похвално тези художници да прояват и в живота характера си. И по този начин да препятстват всеки съблазнил се критик от гръмка слава или парична облага, за сметка интензивното изместване на ново канонизираното изкуство към периферията. Защото има опасност неопитни критици да съкратят живота на младото българско изкуство. Само че този период няма да е сто години (времето за което се самоопредели изкуството на 20 век - киното). Трябва да се има предвид, че годините ще са с „пъти” по-малко, а процесът у нас е започнал в Пловдив още през 80-те г., т.е. много преди канонизиране на стила като изкуство. Днес комиксът е в центъра на културната сфера и като съвкупност от художествени възможности  (още неприведени в система) представлява естетическа целина, към която са устремени представителите на старите изкуства. Именно с това той привлича разнообразности и ги единява. За пример може да се даде именитият български писател Георги Господинов, който прави опити за принос и в новото изкуство. Да, българският комикс е жив и днес, но живее благодарение на това, че досега в България (както е отбелязано в международната комикс енциклопедия “Lambiek”)  история и теория на комиксите се изследва вече тридесет години изцяло от „Диаскоп”. И най-вече, защото се представяха само части от съдържащия се в тях смисъл за актуални нужди,  стимулиращи практическата реализация на автори или внедряването на изкуството им сред широката българска аудитория. Малкото, дадено навреме, е много. Пестеливостта от комикс критики и анализи (не скъперничеството) за българските автори е не само желана, а и препоръчителна, още повече, че у нас има малко класически творби. Не е препоръчано българските любители на комикси да пръскат народното си богатство като опиянени  от първите си успехи. И така, всеки който премълчава решението от „Първа научна конференция по история и теория на българските комикси” и не взема предвид  важни препоръки от авангардните изследвания на комикс дружество „Диаскоп” – Пловдив, значи афишира фалшиво единство и развитие за българските автори, тъй като подпомага необратимия разпад на днешния културен център, т.е. българският комикс-центризъм. От тази  псевдонаучна алчност ще изгубят практикуващите художници на български комикси, а новите критици ще се радват на своите един-два каталога или книги и ще си ги четат сами. Защото поредно ново изкуство е в близост до центъра и готово да измести комиксите. Името му вече е известно на мнозина изкуствоведи.

©Комикс дружество „Диаскоп” - Пловдив