НОВИ КНИГИ: Рене Карабаш и "Писма на Омар до бъдещата му съпруга"

• Рене Карабаш в Диаскоп

Рене отново ни изненадва с нещо нестандартно и екстравагантно, като ни занимава с човешките търсения на истинската любов в живота. На тази книга е трудно да бъде сложен етикет или да бъде отнесена към конкретен жанр. Това е книга-писмо. Епистоларна поезия в проза. Книга – опит за размиване на границите между любимата и Бога, между любимата и себе си. Книга за зрящите в тъмното.

Човек на име Омар пише и изпраща писма на бъдещата си съпруга, която още не е срещнал и която не познава. Не знае кога и къде ще се появи в живота му, не знае как изглежда и дали изобщо е родена. Тогава къде точно изпраща тези писма? Получава ли ги някой? Ще получи ли отговор от нея? Това са въпроси, които губят своя смисъл, потъвайки в дълбочините, в които Рене ни потапя, и ние неусетно започваме да се превръщаме в Омар.

Тези до болка откровени любовни писма ни карат да се питаме дали Омар не търси  своя изгубен Бог и дали едва когато станем съвършено цели и обикнем истински себе си, ще срещнем така мечтаната любов, която този път ще остане.

Отговорите на тези въпроси са скрити в 10-те писма в книгата.

От кого обаче е 11-тото писмо?

Разберете сами.

Думи за книгата

Когато получих нулевото писмо на Омар до бъдещия му редактор, професионалните ми деформации взеха връх и първата ми асоциация със заглавието беше свързана не с деликатес от серията frutti di mare, а с името на втория праведен халиф и кръстения на него (не с кръст,  а с полумесец) любим актьор от спечелилия пет Оскара „Доктор Живаго“. Но както се казва – ядец! Писмата, за които Омар Шариф би мечтал да е изпращал я на Джералдин Чаплин, я на Джули Кристи, и с които Рене Карабаш се опитва да вземе на абордаж поредния литературен жанр в писателската си кариера, са от някого с глава на омар, който търси някоя с глава на скарида. Докато, с подострена до червено писалка в ръка, четях писмата и се потисках до синьо, че няма с какво да съм полезен на следващите им получатели, се чудех защо аджеба Рене, вместо да ме покани да направя на салата, тръпнеща да види бял свят стихосбирка, ме е турила в центъра на мишена от десет епистоларни кръга, образувани от метнато във фантазията ù единадесето любовно писмо-камъче. Възможно е една от идеита ù да е била да направи очна ставка на „мъжките“ писма с чифт мъжки очи. По-важният резултат обаче беше, че писмата създадоха у мен неподправено усещане за домашен уют, възможен благодарение на някого или нещо бъдещо, които всеки може да върне в сегашното, независимо дали въпросните някога действително ще съществуват.

Това, което най-много ме впечатли беше, че за пореден път Черноглавата (Кара–баш) е успяла да не е себе си, тоест – да напише нещо, което няма вземане-даване с предишните ù текстове, като при това е избегнала едно от основните изкушения пред всеки поет – оригиналниченето заради самото оригиналничене. Вместо това, тя е предпочела да е „ръката, която пуска ръката ти, за да преминеш на другата страница“.

Възползвай се!

Азиз Таш, редактор на книгата

За Рене Карабаш

Рене Карабаш (Ирена Иванова, р. 1989 г.) живее активно между литературата, киното и театъра. Между града и селото. Между другите и себе си.

За романа си „Остайница“ (2019 г.) Рене Карабаш е удостоена с престижната литературна награда „Елиас Канети“, наред с две номинации за Роман на годината от Национален Фонд „13 века България“ и Литературни награди „Перото“. Стихосбирката ѝ „Братовчедката на Зорбас“ (2020 г.) е с две номинации – за Литературни награди „Перото“ и Национална награда за поезия „Иван Николов“, за която престижна награда е номинирана и с първата си стихосбирка „Хълбоци и пеперуди“. Рене е носител на Първа награда за белетристика от Националния литературен конкурс „Боян Пенев“. Тя е сред най-превежданите български съвременни поети и писатели.

Рене е основател и преподавател по творческо писане в писателската Академия „Заешка Дупка“, която събира в лекторския си състав някои от най-големите ни писатели, сценаристи и драматурзи в България.

За ролята си във филма „БЕЗБОГ“ на реж. Ралица Петрова тя получава редица престижни филмови награди за най-добра актриса: „СРЕБЪРЕН ЛЕОПАРД“ (Локарно), „СЪРЦЕТО НА САРАЕВО“ (Сараево), „АЛУМИНИЕВ КОН“ (Стокхолм), „ЗЛАТНА РОЗА“ (Варна), Номинация за най-добра актриса от Българската Филмова Академия.

Информация: Гери Георгиева, ИК "Жанет 45"

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.