Георги Чепилев: "Сеньор, ресто!"

Картините в комикс кадър, т.е. картина в картината, са метафори. В холандската живопис например картината на стената разкрива смисъла на четящата писмо жена. И  комикс изкуството често ползва този метафоричен език: героиня, загледана в картина на стена, изобразяваща задънена улица вместо път. Тя не води никъде, затова човек трябва да се върне в изходната точка, та да открие нови кръгозори.

Днес, във времето на пандемия, която побърква света, културните събития пропадат в бездна. И не е достатъчно само да се улавя смисъла на случващото се, за да се пробуди глъхнещия вкус към културата, изгубил се в суматохата. Да допуснем, че с времето ще изветрее, но въпреки това душите са опустошени от тази отрова, целяща да намали масовото потребление. Счита се, че планираното разделение на труда ще доведе до материална сигурност и избягване на икономически кризи.

Известно е, че усъвършенстването на техниката и машините означава все по-малко необходим труд от отделен човек зо задоволяване нуждите на обществото. Високата цена на труда е стимул за чудесно развитие на техническите средства. Трудът струва скъпо в малко населените страни. Получава се безработица, която не може да изкупува произведените стоки, получава се и свръхпроизводство. Високи технологии, съкращаване на работници, увеличаване на часовете за работа, поевтиняване на труда от разработените машини, налагане на мита или унищожаване на голяма част от свръхпроизведените стоки и пр. противоречия са търсели път за решение чрез благородния експеримент „социализъм” или фашистка диктатура. Днес е необходимо за новия глобален ред по-хуманни механизми, затова се въвежда един тюрлю гювеч от частна капиталистична собственост, социалистическа плановост и фашистки ограничения, обединени в Хрушчовата политическа бизнес медицина.

Комикс творците не се интересуват от политика и бизнес

Комикс творците не се интересуват от политика и бизнес, затова ще се коментира тема от изкуството, показваща ясно влиянието на пандемията върху културата.

Наскоро се отвориха заведенията. Заведенията са място, където хората обсъждат своите гледни точки и идеи. Когато нямат възможност да правят това, медиите имат прекомерно голямо влияние върху общественото мнение. Медиите пък са контролирани от определени интереси. Интернет е само отдушник, виртуалното не може да замени личния контакт. Известен е примерът от естетиката за болния човек. Край леглото най-близо е съпругата му и лекарят. По средата се намира журналистът и най-далеч – художникът, подобно на заснежен връх. Това описание напомня картината на Пикасо „Наука и Милосърдие”, в която около леглото са доктор, измерващ пулса и монахиня, държаща в ръце дете. Тези различни разстояния показват отношения: от най-дълбоки чувства и емоции до студена безучастна наблюдателност.

Тук е мястото да се обясни съществуващото недоверие на мнозина спрямо съвременната организация на здравеопазването. През вековете се изменят термините, напр. в живописта от майстор - в професор или свободен артист и пр. Така се изменят титлите и в медицината – от светци безсребърници - в доктори, а днес по принуда дори в бизнес-медици. Когато идва линейка да помогне на простреляния Анди Урхол, съобщават:„Още 15 долара, ако желаете и сирена”.  Това са различни степени на отношения. Каква е разликата? Ами лекарят, освен професионализъм в описаната картина, проявява и много милосърдие. Журналистът търси предимно сензация, художникът само безучастно научно наблюдава. А какво да се каже за безучастно преценящ ситуацията съвременен бизнес-медик. Един учен споделил с монахиня - медицинска сестра, грижеща се за опасно заразно болен: „Това което правите немога да го извърша и за 40 000 долара“. „Аз не мога и за един милион”, отвърнала монахинята, давайки да се разбере, че се грижи, водена от милосърдие и любов към човека.

Темата за заведенията

Темата за заведенията няма истинска значимост в живописта, дори е нищожна задача. Предшественици са старите кръчми в холандските картини. За реалистите и импресионистите темата преминава в първа степен по значение: парижки кафенета, барове, бистра, ресторанти и др. подобни настроения. Главните пътища на темата са мажорното и минорно усещане: от приятно прекарване на времето (мотив лишен от дълбочина) до психологическа сплав или драматично разкриване.

Георги Чепилев, "Произшествие в залива Зелени нос", 1980 г.

Забелязва се, че в изобразените в живописта заведения имат отпечатък наклонностите на средната класа (израз на нейната култура и демократичност), както и характерната за нея всекидневно общуване - и в нашите кафенета са се водили творчески философски спорове. А сегашната епоха е залезът на средната класа.

Безкрайната каменна ограда на Уорхол

или натюрмортите на Пикасо

В началото на пандемията и по-късно през м. октомври миналата година, споделих в телевизионно интервю, че ситуацията ми напомня за любимата скулптора на Анди Уорхол: безкрайна каменна ограда, прекъсвана от време на време с отвори като прозорци. Сега обаче по-подходящо сравнение са натюрмортите на Пикасо, включващи меню от заведение – композициите са без паузи и празноти. Ако българските комикс колекционери разтворят сбирките си, могат не само да се насладят на стари кадри, в които са изобразени разни заведения, но и да получат вдъхновение за представяне на съвременния живот.

►

Онлайн уроци "Чудният свят на комиксите"

Георги Чепилев: "Изкуството на комикса"

History of  Bulgarian comics - Plovdiv 2019

Визитна картичка на Диаскоп

Благодарствено писмо 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.