Георги Чепилев: "Комикс рисунка, изпълнена с поезия"

Природата не търпи празно пространство. Ако от арената на българския комикс живот намалеят или изчезнат наличните подготвени български майстори, на тяхно място ще се появят чуждестранни с нетрадиционни ценности. Нека не се забравя, че древният Египет завладявал народите не чрез оръжие, а с култура.

След двете полумъртви години на пандемия трябва да сме подготвени да посрещнем 7 гладни години. Как ще се посрещнат тези дни от българските автори на комикси, след като все още не са създадени никакви закони за мястото на деветото изкуство у нас. Някои ще кажат „времето ще си намери майстора”, но това означава да се подготвят на бърза ръка млади и неопитни хора, които да представят културата ни на световната сцена.

През 1921 година народният поет Иван Вазов е бил на гости у стария възрожденски учител Н. Шишеджиев. В четиричасова задушевна беседа, около радушна трапеза, пред митрополитите Климент и Стефан, писателят  изказал мисли за възпитанието на младите и ролята на нашето духовенство:

≈

Напълно споделям, че повърхностното възпитание и образование води до религиозно равнодушие и морално падение… Изпитвам голяма скръб, като виждам много наши семейства, откъснати от духа на свещената традиция за дисциплина в сърцата и ред в живота. Вървим, бързо вървим по наклонената плоскост, защото изоставихме родното развитие и се приспособихме към начина – сляпо да копираме и подражаваме на механичните същества от големите и лениви страни… Няма народ на земята, който толкова тясно да е свързан със своята църква, както е българският. Историята на българската църква - това е историята на българската култура и държава. Грехота и срамота е люлката на българското сърце да се захвърли, забрави и унищожи.

≈

Аз мисля, че който български автор на комикси иска да познае същината и силата на изкуството на разказите в картини, трябва да има за първа и последна настолна книга образците на родните ни майстори. В България има задълбочени проучвания за изкуството на комиксите от началото на 80-те години. Макар и нескромно ще се каже, че те са със самобитен поглед, който привлича вниманието на чуждестранните специалисти. За сравнение и характеризиране на българската комикс теория, ще се направи анализ на портрета на Иван Вазов от бащата на българската карикатура Александър Божинов (автор и  на множество комикси).

Александър Божинов, Портрет на Иван Вазов

Няма да се дава цялостна характеристика на неговото творчество, а само на тази рисунка, която е изпълнена с поезия, лирика и необикновена фина хармония. Рисунката е скулпторна в пределите на живописна задача.

Фигурата е решена почти силуетно.

Художникът започва рисунката с уверен контур и цветово петно (чрез графични средства), но в случая е чужд на голото очертание. Този контур и местата, предназначени за тон или цвят, се изпълват с резки щрихи.

Божинов въвежда и черен цвят като неголям акцент и така предава на рисунката лека цветност. По този начин не се нарушава художественото достойнство. Централното петно съобщава фактурно цветовото състояние на сакото и ризата, доминиращи над всичко останало.

Лиричната напевност с мек кадифен тембър се стреми не към декоративен цвят, а към живописното в пределите на графичното изкуство. Това е образец за фино съдружие от нежни в наклонено положение щрихи, които строят форма. На някои може да се стори, че ритъмът, пластиката и целият характер на щриховане са доста еднообразни. Но това не е така. Вярно е, че само някъде силно се сгъстяват и дори наслояват тези щрихи, но когато се появяват прави енергични дебели линии, те определят вече не цвят и фактура, а сянка и обем. Силно  сгъстени са щрихите по черната шапка. Това петно не се постига чрез заливка с четка, а е подобно на живописно наслояване. С натиска на перото Божинов е изключително внимателен.

Много сполучливо е решена главата – и  с форма, и с цвят, и със светлосянка. Този ефект е постигнат като лицето е изпълнено с тънки щрихи, само тук-там са подчертани заради пластическата характеристика.

Рисунката създава впечатление за скицирана от ръка на нетърпелив наблюдател, тъй като графичният му език е от живописно съединени няколко линии. Удивително е, че при цялата строгост и точност, рисунката на изображението не е рязко. Може да се каже, че е живописно решение и в същото време е графично лаконично, но не е сухо. С малки средства е изразено всичко: и форма, и даже цвета на белите мустаци, и риза, и светлосянка, и пластика, и ритъм. Кръстосващи се щрихи почти отсъстват и с това се добива голямата цветна интензивност.

Пространството е условно, но фонът не е само от основата на хартияна, а някаква реална среда. Тя е обозначена чрез стол и маса - намекващи за нещо, говорещи за нещо. С две-три линии са обозначени при масата - чаши и цигарен дим над кафе. Интересното е, че фонът има граници и съдържа текст, т.е. рисунката е очертана с рамка и това не е случайно. При експониране рисунките се поставят в паспарту и рамка, за да се определят границите на живописния тон. Първомайсторът на българската карикатура очертава с рамка портрета на класика- писател.

Български комикс стил, подходящ за сегашното време.

►

Онлайн уроци "Чудният свят на комиксите"

Георги Чепилев: "Изкуството на комикса"

History of  Bulgarian comics - Plovdiv 2019

Визитна картичка на Диаскоп

Благодарствено писмо 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.