Георги Чепилев: Рисунките на Ал. Денков за "Храбрият ескимос" - фойеверки от остроумна и поетична фантазия

Из книгата

"Formation of the Bulgarian Comics Genres in the Period 1890-1980"

Преди близо десетина години в „Диаскоп” бе обявен конкурс във връзка с българската комикс реалистична традиция и спечелен заслужено от  братята Ненко и Здравко Генови. Наградата бе символична – страница на Александър Денков от „Чуден свят” в рамка. Даровитите младежи пристигнаха в галерия „Жорж Папазов”, за да си я получат. В архива на дружеството има снимки за спомен от тази далечна среща. В поредица от статии ще анализирам графичния комикс език на Александър Денков в различните му комикс творби, за да поясня защо бях избрал неговото комикс творчество като награда за принос в българската реалистична комикс традиция. Това се налага още повече, че по-късно - през 2013 г.  бе учредена официална награда с неговото име, но и до днес не става ясно, защо именно Александър Денков е избран от всички комикс сътрудници.

През 2019 година в статия за сайта „Европа комикс”, с която исках само да запозная редакцията за развитието на българските комикс жанрове, по случай „европейската столица на културата Пловдив 2019” за Денков съм отбелязал следното: „В брой 104 от 1942 година на първото българско комикс издание "Чуден свят" четем следното редакционно съобщение: ""Чуден свят" има още много проекти за подобрение, които ще го издигнат до равнището на големите европейски детски списания...". За кратък период в изданието са публикувани 15 български комикса в реалистична традиция; 12 в карикатурно анимационна и 1 неотпечатана творба.

„Чуден свят“ е последван от други, също високо художествени издания за комикси: „Илюстровано четиво“, „Романи в картини“, „Седмична забава“, „Патаран“ и т.н.. Първите реалистични български комикси са от областта на историята, приказката и приключенията (наивната екзотика). Редакторите не се отказват от повествователната форма, но като поети търсят такива сюжети, които подхождат за времето. Дори и днес, когато разглеждаме „Храбрият ескимос“ на Александър Денков, който представя идеята, че е благородно да се бориш за храна сред ледената пустош, основателно си мислим – колко по-важен е проблемът за хората, които се борят за храна сред изобилието.”

В брой 97 на „Чуден свят” от 9 април 1942 г. е публикувано следното съобщение: „Очаквайте в следващия брой на „Чуден свят” нов роман „Храбрият ескимос”, по романа на Р. Дуун, с илюстрации от Ал. Денков.

Към края на земята, в случая далечния север, е устремен не само взорът на „безразсъдния” отшелник, но и на големия поет. И двамата търсят отмиращия прост начин на живот и стародавното величие на човека в борбата му с природата. Разбира се бягството от действителността обаче не е спокойна и отвлечена, оцветена с песимизъм. Тя е жизнеутвърждаваща и човечна, затова може да се нарече реалистичен романтизъм. Авторът търси разрешение на своите душевни съмнения от насилието и гнета на обкръжаващата го Втора световна война. Комиксът „Храбрият ескимос” е героично приповдигнато утвърждаване на разумната човешка воля покоряваща околния свят.

В този комикс се прославят обикновените и незабележителни хора, водещи героичен живот. Този малък народ (на ескимосите), според автора заслужава уважение заради добротата, благородството и великодушието. Ето защо произведението не е романтична мечта, тъй като в центъра е размисъла за живота в съвременното общество с всичките му безкрайните социални и идейни противоречия, с основните  му интереси, стремежи и желания.

Александър Денков затрогва със своя действен и чист хуманизъм и оставя дълбоки следи в мислите и чувствата. В трети епизод (брой 100 на „Чуден свят”) има следната забележителна сцена: когато безстрашният ловец, придружен от кучето си Какк, стъпва върху морския лед и "Дълго чака Нуват костената пръчица, която ще му извести идването на лова. Изведнъж изведнъж той издига копието, впери поглед в пръчицата и… Залисан в убиването на тюлена, Нуват не бе чул писъците на бурята. Само след миг всичко може да бъде пометено”.

Днес дали героят може така да вдигне тежкото си копие и го насочи смело и безпогрешно към съвременната цел и да срази хищната акула на международната финансова система?

Какви са основните теми на рисунките в този комикс, мотиви и елементи? Виждаме Нуват като безстрашен ескимос в каяк, или като връщащ се от лов на мечки, тюлени, риби или птици – ту сред студения север, ту сред глуха пламенна мъртва тишина. Денков предава разнообразни оттенъци на леда и морето, на скали и облаци, на годишните времена в ледниковия мистично замръзнал свят и борбата с него чрез побеждаваща динамика. Пейзажи на Аляска предадени в леки изящни и тънки рисунки, представящи: айсберги, зима, кратка пролет, бели покрити със сняг скали (стърчащи из безкрайните ледени полета), кристално прозрачен въздух, покрити следи в сняг или замръзнало море и пр. фойеверки от остроумна и поетична фантазия. В тези величествени и сурови пейзажи ясно се чуват звуците на трагичната и скърбяща самота.  

При сцените с лов напрежението се изгражда чрез силно клатушкане на лодката, или се подчертава напорът на вълните, разтварянето на мрежа и напрегнатите сили. Понякога при крайното изпитание на героя, край суровия и честен труд мигновено се мярват птици и морски пръски. В тези рисунки вълните са изобразени в безкрайно нагнетен контраст от черно и бяло, те са рязко съпоставени, но всичко е подчинено на едно живописно цяло. И все пак в този обобщен маниер напомнящ сива фантастика, се виждат светли и прозрачни пейзажи нарисувани с лекота. Кадрите на Денков за „Храбрия ескимос” ни пронизват с възхищение от прекрасната природа, защото са символ на околна среда подходяща за дейност на кристално чиста човешка душа. Прелестно привлекателната нежна  мечтателност на художника е превръща от дива и чужда, в почти домашна обстановка.