Георги Чепилев: Рисунките на Ал. Денков за "Храбрият ескимос" - фойеверки от остроумна и поетична фантазия

Из книгата

"Formation of the Bulgarian Comics Genres in the Period 1890-1980"

Преди близо десетина години в „Диаскоп” бе обявен конкурс във връзка с българската комикс реалистична традиция и спечелен заслужено от  братята Ненко и Здравко Генови. Наградата бе символична – страница на Александър Денков от „Чуден свят” в рамка. Даровитите младежи пристигнаха в галерия „Жорж Папазов”, за да си я получат. В архива на дружеството има снимки за спомен от тази далечна среща. В поредица от статии ще анализирам графичния комикс език на Александър Денков в различните му комикс творби, за да поясня защо бях избрал неговото комикс творчество като награда за принос в българската реалистична комикс традиция. Това се налага още повече, че по-късно - през 2013 г.  бе учредена официална награда с неговото име, но и до днес не става ясно, защо именно Александър Денков е избран от всички комикс сътрудници.

През 2019 година в статия за сайта „Европа комикс”, с която исках само да запозная редакцията за развитието на българските комикс жанрове, по случай „европейската столица на културата Пловдив 2019” за Денков съм отбелязал следното: „В брой 104 от 1942 година на първото българско комикс издание "Чуден свят" четем следното редакционно съобщение: ""Чуден свят" има още много проекти за подобрение, които ще го издигнат до равнището на големите европейски детски списания...". За кратък период в изданието са публикувани 15 български комикса в реалистична традиция; 12 в карикатурно анимационна и 1 неотпечатана творба.

„Чуден свят“ е последван от други, също високо художествени издания за комикси: „Илюстровано четиво“, „Романи в картини“, „Седмична забава“, „Патаран“ и т.н.. Първите реалистични български комикси са от областта на историята, приказката и приключенията (наивната екзотика). Редакторите не се отказват от повествователната форма, но като поети търсят такива сюжети, които подхождат за времето. Дори и днес, когато разглеждаме „Храбрият ескимос“ на Александър Денков, който представя идеята, че е благородно да се бориш за храна сред ледената пустош, основателно си мислим – колко по-важен е проблемът за хората, които се борят за храна сред изобилието.”

В брой 97 на „Чуден свят” от 9 април 1942 г. е публикувано следното съобщение: „Очаквайте в следващия брой на „Чуден свят” нов роман „Храбрият ескимос”, по романа на Р. Дуун, с илюстрации от Ал. Денков.

Към края на земята, в случая далечния север, е устремен не само взорът на „безразсъдния” отшелник, но и на големия поет. И двамата търсят отмиращия прост начин на живот и стародавното величие на човека в борбата му с природата. Разбира се бягството от действителността обаче не е спокойна и отвлечена, оцветена с песимизъм. Тя е жизнеутвърждаваща и човечна, затова може да се нарече реалистичен романтизъм. Авторът търси разрешение на своите душевни съмнения от насилието и гнета на обкръжаващата го Втора световна война. Комиксът „Храбрият ескимос” е героично приповдигнато утвърждаване на разумната човешка воля покоряваща околния свят.

В този комикс се прославят обикновените и незабележителни хора, водещи героичен живот. Този малък народ (на ескимосите), според автора заслужава уважение заради добротата, благородството и великодушието. Ето защо произведението не е романтична мечта, тъй като в центъра е размисъла за живота в съвременното общество с всичките му безкрайните социални и идейни противоречия, с основните  му интереси, стремежи и желания.

Александър Денков затрогва със своя действен и чист хуманизъм и оставя дълбоки следи в мислите и чувствата. В трети епизод (брой 100 на „Чуден свят”) има следната забележителна сцена: когато безстрашният ловец, придружен от кучето си Какк, стъпва върху морския лед и "Дълго чака Нуват костената пръчица, която ще му извести идването на лова. Изведнъж изведнъж той издига копието, впери поглед в пръчицата и… Залисан в убиването на тюлена, Нуват не бе чул писъците на бурята. Само след миг всичко може да бъде пометено”.

Днес дали героят може така да вдигне тежкото си копие и го насочи смело и безпогрешно към съвременната цел и да срази хищната акула на международната финансова система?

Какви са основните теми на рисунките в този комикс, мотиви и елементи? Виждаме Нуват като безстрашен ескимос в каяк, или като връщащ се от лов на мечки, тюлени, риби или птици – ту сред студения север, ту сред глуха пламенна мъртва тишина. Денков предава разнообразни оттенъци на леда и морето, на скали и облаци, на годишните времена в ледниковия мистично замръзнал свят и борбата с него чрез побеждаваща динамика. Пейзажи на Аляска предадени в леки изящни и тънки рисунки, представящи: айсберги, зима, кратка пролет, бели покрити със сняг скали (стърчащи из безкрайните ледени полета), кристално прозрачен въздух, покрити следи в сняг или замръзнало море и пр. фойеверки от остроумна и поетична фантазия. В тези величествени и сурови пейзажи ясно се чуват звуците на трагичната и скърбяща самота.  

При сцените с лов напрежението се изгражда чрез силно клатушкане на лодката, или се подчертава напорът на вълните, разтварянето на мрежа и напрегнатите сили. Понякога при крайното изпитание на героя, край суровия и честен труд мигновено се мярват птици и морски пръски. В тези рисунки вълните са изобразени в безкрайно нагнетен контраст от черно и бяло, те са рязко съпоставени, но всичко е подчинено на едно живописно цяло. И все пак в този обобщен маниер напомнящ сива фантастика, се виждат светли и прозрачни пейзажи нарисувани с лекота. Кадрите на Денков за „Храбрия ескимос” ни пронизват с възхищение от прекрасната природа, защото са символ на околна среда подходяща за дейност на кристално чиста човешка душа. Прелестно привлекателната нежна  мечтателност на художника е превръща от дива и чужда, в почти домашна обстановка.

Вълшебната игра на Денковото перо обогатява късите и дребни щрихи с повече или по-малко напрежение и ритмично разнообразие. Това не вреди на пластичната цялост.

Преди да се анализира художествено изобразителен език на този художник, искам да обърна внимание на характерното черно обрамчване, въведено при всички кадри. С тази черна рамка Денков подчертава декоративното значение на белия цвят в своите рисунки, въз основа контрастното съпоставяне. Така пространствените свойства са почти отстранени. Но от тази техника значението на белия лист като среда видимо се губи. Рисунките изглеждат изолирани от печатния лист и стават обособени в собствено изобразително пространство.  

Автора на този комикс почти не прибягва до контур, а рисунката му е крайно лека. Дебелината на късите линии са навсякъде почти еднакви. Върху кожената дреха на героя, късите и дребни щрихи щяха да изглеждат много сдържани, ако липсваше характерната Денкова свобода и мекота на начертаване. Те са положени с яснотата на математично изчисление, но в строгостта на скулптурната чеканка е въплътена страст. Забелязва се колко смело художника ползва цялата широка клавиатура на черното и бялото за предаване на кристално ясна форма, светлосянка, цвят и фактура. Рисунките изглеждат много подробни, но в действителност са много цялостни и пластични. Всичко се подчинява на цялото и удивително изглежда това съчетание на цвят и форма (светлосенки). Това контрастно съчетание не разбива цялостното впечатление, поради закономерност на зрителното ни възприемане на предметна форма.

Колко съществено много е предадено чрез съчетанието само на няколко щрихи и черни петна. Заливките на черните места усилват напрежението на цвета до декоративен ефект. От енергичните черни заливки Денков почти мигновено преминава към фини щрихи, заменящи сивия цвят. Тук неговата изобретателност няма край. Например забелязва се на места прибягване към бял щрих по черен фон с което се обогатява декоративното свойство на рисунката и се разширяват възможностите за използване на черни заливки. Така е в кадрите изобразяващи звездите по черното небе  (подобни на бисери) или  рибарската мрежа - всички подобни елементи са решени почти декоративно.

„Храбрият ескимос” е великолепен пример за комикс език представящ размисъла на човека пред лицето на Сътворението. Романтичния герой  макар да е с човешки чувства е апотеоз на ненаситно търсещата човешка душа: „Цялото село ликуваше „Нуват страхливецът” стана „Нуват храбрецът”… Две годишната раздяла бе направила от тях мъж и жена. Те смело навлязоха в  новият път, който водеше към живот пълен с щастие и радост на тримата неразделни другари: Ванга, Нуват и кучето Какк… Пред нас се разгърна една от многото странички на „великият Север” която завърши щастливо, но не всякога е така. И днес той се простира могъщ и безкраен и ням в своята неумолимост”.

►

Онлайн уроци "Чудният свят на комиксите"

Георги Чепилев: "Изкуството на комикса"

History of  Bulgarian comics - Plovdiv 2019

Визитна картичка на Диаскоп

Благодарствено писмо 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.