Животът и смъртта на Робърт Капа: Как една жена измисли първия велик военен фотограф

Джайлс Тремлет за Герда Таро, която документира испанската Гражданска война и умира, докато снима.

25 август 2021

Превод от английски език: Юлияна Тодорова

През август 1936 г. един дребен, неугледен, тъмнокос унгарски фотограф на име Ендре Ерньо Фридман и елегантната му партньорка, полякинята Герта Похорил,  катастрофират със самолет в едно поле в северна Испания. На борда се намират и леките им снимачни фотоапарати „Лайка”. Освен типично недодялано, пристигането на приключенски настроената млада двойка е и злокобно – те вече са заблудили парижките фотографски агенции, че всъщност са един единствен, но изцяло фиктивен човек – опитен американски фотожурналист, когото са нарекли Робърт Капа. Настояват, че взема 150 франка за снимка или три пъти повече от цената, която плащат на Фридман, откакто предната година започва да продава фотографиите си.

До момента на самолетната катастрофа в полето извън Барселона, и на двамата все недоволно мърморел влиятелният издател на списание „Vu” Люсиен Фогел, но Капа вече си e изградил репутацията. Всъщност точно Фогел наeма чартърния самолет до Испания.

Младите са и любовници. Трябва да отразят първата си война в кариерата и Фридман вече използва името Капа, докато Похорил се е нарекла Герда Таро и сама заснема много от фотогафиите на „Капа”. Така започва кариерата на първия велик визуален военен хроникьор, какъвто съвсем скоро става „Робърт Капа”.

Испанската гражданска война се явява началният оръдиен залп на Втората световна война. Капа и Таро подкрепят лявото крило на законно избраното правителство, което се опитва да отблъсне реакционните въстаници, предвождани от бъдещия диктатор Франциско Франко. Докато Хитлер изпраща войски в помощ на Франко, Капа и Таро са едни леви по убеждения еврейски изгнаници, избягали от фашизма. Нея я арестуват в Лайпциг, Германия, за разпространение на антинацистки брошури, а той избягва от антисемитския режим в Унгария. В Париж създават част от по-голям кръг бедни млади хора на изкуството с еврейски произход в изгнание. Двамата са смели и талантливи, но имат също и желание да мамят.

Робърт Капа  

През август 2016 г. пътувах с белгийския фотограф Макс Пинкърс в южния испански град Еспейо, където се изкатерихме по една стръмна маслинена горичка до хълма Керо дел Куко, точно до мястото, където е заснета една от най-известните фотографии на Капа. „Падналият войник” показва милиционер в бяла униформа вероятно в смъртния му час, като по-късно списание „Лайф” поставя надпис: „Камерата на Робърт Капа запечатва момента, в който испански войник, уцелен от куршум в главата, се строполява пред Кордоба.”

Съдебно разследване на испанския професор по фотография Хосе Мануел Суспереги напасва близките хълмове и хребети към фона на други снимки от същата филмова лента. Еспейо, обаче, е доста далеч от военния фронт през септември 1936 г., което означава, че фотографията трябва да е фалшива. Капа и Таро или са позирали за кадъра, или са снимали военна тренировка.

Умиращият войник – най-известната снимка на Капа, 5.09.1936 г.

Пинкърс използва сканиращ апарат, за да композира снимките с ултра висока резолюция, които поставят в контраст елегантната баналност на безкрайните маслинови горички с драмата на известния кадър на Капа. По-късно той озаглавява изложбата си (също и книгата си) „Противоречие”. Както един текст в нея гласи, единственият неоспорим факт е, че снимката-икона, всъщност, показва как някой пада на земята.

Фалшифицирането може да шокира пуристите, но не пречи на двойката да заснемат и спиращи дъха фотографии от истински битки. И наистина, по-късно в живота мотото на Капа ще бъде: „Ако снимките ти не са достатъчно добри, значи не си достатъчно близо.” Превръща се в максима, която накрая им коства живота.

Робърт Капа и Герда Таро       

В средата на ноември 1936 г. Капа спира до една работническа хижа близо до бойното поле извън Мадрид, шофирайки раздрънкания си „Ситроен”, който бълва син пушек от ауспуха. Това е окаяният полеви щаб на бригада неопитни чужденци-доброволци, които са част от забележителната военна единица, позната като „Интербригадистите”. Този отряд от 35 000 самопровъзгласили се „антифашисти” от 85 съвременни държави е бил явление, сравнимо по онова време единствено с кръстоносците. Доброволците, включително 2 800 американци, събрани най-вече в батальона Ейбрахам Линкълн, виждат опита да се отхвърли испанската демокрация като част от по-всеобхватното разпространение на фашизма. Капа и Таро си изграждат специална връзка с тези мъже и жени, много от които също са политически изгнаници, някои от тях и евреи.

⇒

Ърнест Хемингуей, този мачо герой със собствен стил, е подлуден от Таро и нейната бохемска сексуалност, безстрашие и способност да се доближава много по-близо до истинската битка, отколкото той самият някога е успявал.

⇒

Чаровният самоунищожителен  Капа, тогава на 22, скоро го пускат да патрулира. Все още не се е сблъсквал с истинска битка. „Ако може да се избегне стрелбата, нямам нищо против,” почти се шегува той с немския писател и доброволец Густав Реглер. Когато куршумите започват да свистят над главата му, Капа се извинява, като казва, че трябва да си смени панталона. „Червата ми не са толкова смели колкото е камерата ми”, обяснява той.

Това не го спира да се върне няколко пъти, за да заснеме чуждестранните доброволци на фронтовата линия в разрушения от войната кампус на Мадридския университет – място, където, както по-късно казва той, „ненормалното… беше станало нормално.” Отпечатани на повече от дузина страници на списанието „Regards”, снимките на Капа на доброволци в окопите, сгушени зад картечници или помагащи на селянки с прането им, спомагат да се създаде един бляскав наратив за Интернационалните бригади - първият му значителен военен репортаж.

Много от снимките на Капа са заснети от Таро, но е трудно да се разделят. Прочутата серия испански милиционерки, които се учат да стрелят на плажа на Барселона, със сигурност е нейна. Друг път, изглежда, са си разменяли фотоапаратите и да се установи авторството е невъзможно.

На 25 години, Таро е дяволитата и сексуално уверена дъщеря на полски бакали, които са се установили в Щутгард, Германия. С извитите си вежди, рижа коса и непресторено кокетство, тя изумява много от младите мъже, които среща. Един такъв наблюдател усеща, че тя е „като лисичка, която ще ви погоди номер.” Кейт Мангън, преводач, която пътува с Таро до фронта, е по-надежден наблюдател. „Таро си беше „узряла красавица”, пише тя в мемоарите си „Никога по-жива: в Испанската република”, „със загоряло лице и светлооранжева коса, подстригана като момче… ефектът беше поразителен. [Тя] беше ниска, закръглена, с швейцарско кепе, килнато над удивителната й коса. Имаше малки стъпала и беше еталон за парижки спортен шик.”

Ърнест Хемингуей, мачо героят със собствен стил, е подлуден от Таро и нейната бохемска сексуалност, безстрашие и способността й да се доближава много по-близо до истинска битка, отколкото той самият някога е успявал. Нарича я „курва”. Хемингуей също е в Испания, за да търси величие, или по-скоро да пробва да възроди намаляващата си литературна продукция. Успява, пишейки „За кого бие камбаната” за един американски доброволец, който загива в Испания. Накрая Таро решава да използва собственото си име в заглавията. Когато Капа лети за Париж през юли 1937 г., за да организира пътуването им до Китай, тя остава – точно когато започва Републиканската офанзива в Брунет, на 25 мили от Мадрид. Рано сутринта на 25 юли 1937 г. тя пътува за фронта с канадския репортер Тед Алън, надянала женска униформа в милиционерски стил с типичните еспадрили с въжени подметки и гащеризон в цвят каки. Герда игнорира молбата на Алън да избягват опасности. „И как точно искаш да правя снимки? От разстояние?”, отговаря му тя.

Когато стигат позициите на Интернационалната бригада, те са предупредени, че „след пет минути ще настане ад.” Таро отказва да напусне мястото, правейки фотографии от един окоп, когато самолет от хитлеристкия легион „Кондор” ги нацелва и бомбардира жестоко. Когато войниците започват да бягат, тя скача да ги възпре.

След като й свършва лентата, те се отправят към тила, балансирайки върху подскачащия край на голям автомобил „Матфорд”, който превозва ранените войници към болницата. Таро трябва да се присъедини към Капа в Париж и си мисли, че е заснела някои от най-добрите си фотографии. „Тая вечер ще направим прощално парти в Мадрид”, изкрещява тя към Алън, както гласи романизираната версия на събитията „Този път по-добра земя”. „Купила съм малко шампанско.”

В хаоса на отстъплението, обаче, един излязъл от контрол републикански танк се врязва в колата. Откарват Таро със сериозен стомашен кръвоизлив в интернационалната болница. Унгарският лекар Янош Кижли си спомня, че е била „така или иначе мъртва, когато ми я доведоха.” Последните думи на упоената с морфин Таро са били да попита дали фотоапаратите й са на сигурно място. За съжаление, последните й снимки са изгубени завинаги.

26-годишната жена е толкова необикновен пациент, че някой е опитал да я заснеме на смъртното й ложе: ръце, нежно положени върху корема и красивият Кижли, попиващ кръвта от лицето й. Снимката се появява сред вещите на починалия лекар през 2018 г. Дори в смъртта си Таро изглежда безумно блестяща. Композицията, с необходимата почит, е почти съвършена. Никой не знае кой е фотографът.

Капа никога не си прощава, че е оставил Таро сама. „След смъртта й той винаги ми говореше за нея, отново и отново”, казва Рут Кърф, приятелката, която ги запознава в Париж. Той продължава да прави емблематичните си снимки на десанта на плажа в Нормандия през Втората световна война и става съосновател на прочутата агенция „Магнум”. През 1954 г. стъпва на мина във Виетнам. Забележителното партньорство на Робърт Капа умира, както е живяло, достатъчно близо, за да направи снимка.

Книгата на Джайлс Тримлет „Интернационалните бригади: фашизъм, свобода и Испанската гражданска война” в момента е налична чрез Bloomsbury. 

Джайлс Тремлет

25 август 2021

• Прочетете в оригинал!

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.