Маргарит Жеков: "Пътеводна сълза"

Парий сред топящия се сняг по тротоара

Отвори очите ми и ще видя чудесата на Твоя закон.

 Псалм 119:18

Светлината казва: „Мислете за горното“.
Но той роптае: „Поскъпва
парното, порното“.

За него в Словото няма тръпка.
Не вижда той в снега как гълъбът се навежда
и пие вода от ручейче снежно.

А можеше в живота да съзре и той надежда –
връз брезова кора една чертица черна:
кълвач потрепва и пред погледа се мерва...
Сред щерни от метал човекът до това се свежда -

в света и той е сбъднат миг любов, нали…
Едничка болката държи го буден
пред тихото и неусетно чудо:
от чашата неотминаваща - в самия него вали.

Март, 03.04.2018

Цената

Мразя ви безплатно.

Надпис върху плакат на протестиращ студент в София през 2013 г.

В сърцето не таиш омразата безплатно -
боли душата, натоварена с мисловна плява.
И твоят взор невинен неусетно помрачнява -
за тежката цена и бръчка по лицето ти загатва.

Зарад омразата изгубваш вечния живот дори.
За теб е вечна скръб безкористно да служиш.
И чуждият триумф за теб е тягостен, ненужен.
Ти чакаш само огън Божи да те изгори.

На този свят небесната любов е само без пари.
Но тя, макар безценна, има своята цена:
умря Исус на кръста, за да може да я подари –

моли се твоят грях да заличи кръвта пролята.
И в погледа ти да проблесне милостта една –
това богатство можеш да запазиш на земята.

30.08.2020

Дирене на сина по пощенски адрес

Понякога стават тези неща:
край къщите вървим като мълва
със стареца, по който болният баща
изпраща от старопиталище кутия халва -

така сина си моли да отиде да го види,
додето лястовиците летят над нас -
отломки сякаш от строшени керемиди.
Намираме сина. И той послуша бащиния глас…

Но сепва ни окото му – изтекло, издълбано.
Стъписва ни в света плътта порутена…
Щом има тяло уродливо, той духа ще храни –

в душата нещо всеки миг покълва…
Тъй вятърът в пръстта незримо семенце побутва.
Бреза е радостта – една смирена мълния.

04.03. – 14.07.1998, 20.05.2019

Погледът на любимата

Аз погледа й смятах за своя съвест винаги.
Аз вярвах: той възпира ме да любя друга,
макар че обичта й безнадеждно бях изгубил,
макар че и към нея обичта ми бе отминала.

Усмивката й смятах за настолна лампа скромна,
огряла паметта ми свечерена, неизбродна.
Аз мислех: времето ще е за мен надгробно
в мига, когато погледа й вече аз не помня.

Но сред насмешката скалиста на деня,
в студа пронизващ на житейското пътуване,
научих се на Светлината зеницата да ценя.

И в самотата съкровена ми се струваше,
че отдалеч сме сякаш по-глъбинно слети,
когато молим се на Бога, безпомощни и клети.

05.05.1987, 05.05.2004, 23.09.2019

Военна балада

Понякога проветряват бойната слава –
установки, с маскировъчни мрежи покрити,
и лястовици безразсъдно там тогава
гнезда си свиват в мрака на ъглите.

Преди без жал вратите някой да затвори,
през тънката пролука звънко са летели
навътре и навън онези лястовици смели
с надеждата, че незаключен е просторът.

Но днес кого в света това покъртва,
че по стените с песен са се блъскали
залостените вътре лястовици дръзки?

Единствено войника, който ги намери мъртви,
когато подир месец портите открехна ловко
и зърна пода в клетките на пусковите установки.

20.01.1997, 17.07.2009, 29.09.2019

Фото: © Диаскоп

Стихотворенията са от книгата на Маргарит Жеков "Пътеводна сълза"
Изд. Ерго 2021
Редактор: Мартин Христов
Художник: Кристина Славкова
Цена: 10,00 лв.
Страници: 72

Публикува се със съдействието на Мартин Христов и изд. Ерго

За книгата

В тази по-различна моя стихосбирка този път съжителстват всички нюанси на битието – любовни и еротични стихотворения, стихотворения за смъртта на майката, за смъртта на приятелствата, както и стихотворения за плагиаторите и епигоните, за двата края на обществената стълбица и за духовното призвание на човека. В книгата има както сонети за съкровената християнска надежда и утеха – опитностите с Истината в нейния най-благороден библейски смисъл, така и сонети, събрани под надслов „Балади за невъзвратимото“, съжителстващи с раздел от шаржове за държавници и хора на изкуството. Разделът от стихотворения в свободен стих за същественото и за кръговратите в човешката участ е последван и от заключителен раздел, включващ хайку. Надявам се, че благородният български читател ще погледне благосклонно на моите поетически творби и ще почерпи от тях утеха и умиротворяваща сърцето поука, въпреки че доблестната и всеобхватна изповедност в изкуството звучи на пръв поглед стъписващо.

За автора

Ако цезаровото сечение се признава за раждане, то Маргарит Жеков е роден на 28 юли 1963 г. в Хасково. По появата си на бял свят се родее и с други колеги писатели като Уинстън Чърчил. Завършва германистика в СУ „Св. Климент Охридски“ през 1989-а и богословие в Германия през 1992 г. Става носител на националната награда „Светлоструй“ за 1993 г. с книгата си „Разговор със собственото сърце“, която се присъжда на извънстолични автори. Липсата на връзки му помага още веднъж: стихосбирката му „Биографични метафори“ е първата книга, издадена чрез конкурс на Сдружението на българските писатели. Стиховете му са превеждани на немски, английски, френски, унгарски и румънски в литературни списания и антологии. Член е на Литературен кръг „Европа“ в Капфенберг, Австрия. Сам превежда от немски, английски, испански и шведски език. Женен, автор (засега) и на две дъщери. Живее и работи в София.

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.