Магдалена Бояджиева: "Човекът, който хранеше птиците"

ЧОВЕКЪТ, КОЙТО ХРАНЕШЕ ПТИЦИТЕ

Толкова съм различна
когато те няма -
сякаш не съм аз,
а растение
търсещо почва,
за да поникне в теб,
или птица
влюбена в небесния цвят
на очите ти
и в човека на пейката
наблюдаващ безмълвно
дърветата в парка,
докато храни птиците с хляб -
без лице
и без име,
без корен,
силует без контур,
който бавно изчезва в здрача,
подпрян на своя бастун.


***

     На Ф. Гарсия Лорка

Испания е ревнива.

Мургава е нощта.
Луната изпива до дъно
горчивата самота.

Испания - сладка отрова,
ухаещи в мрака звезди.
Нощем цъфтят портокали,
а луната кърви.


ЗДРАВЕЙ!

Това е един красив град от думи,
в който обичам да се разхождам
безцелно
между цветни метафори
и летящи представи.
Ей, богу, няма да повярваш,
колко забавно е да вървиш
по улици и тротоари,
които можеш да заселиш с хора
или да оставиш празни,
из които, може би,
ще ти хареса да се скиташ с мен
и да рисуваме
с контурите на мисълта си
облаци, дървета, птици,
звезди, глухарчета и
пеперуди...
Ако внезапно завали
от акварелното небе,
ще хукнем мокри през глава
и ще се скрием в стих за двама -
като в брезентова палатка
на сухо във зелената
тетрадка.


БАЛАНС

Нещо върху нищо,
облачен баланс.
Вертикално – вятър
водоравно – длан.
Това съм аз –
или пък част от мен –
без теб
без глас 
и без луна
без думи, 
за които да се грижа.
Безцветна и безкръвна тишина
виси отвесно над града
като воал от стъклена мъгла.
Заключена в кутията за нощ
напразно се опитвам да заспя –
на крачка от триъгълния час.


 Илюстрация: © Георги Чепилев 


Магдалена Бояджиева в Диаскоп

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.