Христина Мирчева: "За една несъстояла се среща"

Зарадвах се, когато купи апартамента срещу нас. Едра тъмнокоса жена, спокойна и уверена. Дори не разбрах кога направи ремонт на отдавна изоставеното жилище, засипано от стари мебели. Изхвърли всичко, смени дограмата и сложи от най-скъпите входни врати — с няколко заключалки, но без шпионка, в цвят венгè. Обмислях как да я поканя на гости. Пазарът на картини внезапно се беше сринал, а имах отлична колекция. Гравюрите си търсеха нов дом, две-три маслà биха стояли добре в някоя всекидневна, подредена с вкус.

Дните минаваха, после месеците, годините, но нашата среща по съседски така и не се състоя. Понякога я виждах в кварталното бистро съвсем сама на чаша билков чай — все така учтива, приветлива и спокойна, както от първото ни запознанство, както, когато се засичахме на площадката пред асансьора. Маргарита. Работела в гръцка фирма. Или все още работи? Не е от тези, които ще започнат да бъбрят. Виждала съм и по-некрасиви жени да имат до себе си мъж, по-млад дори, макар и понякога доста глупав, но все пак мъж, който да пренесе нещо тежко или да смени крушка, или да поправи течаща тръба, казанчето в тоалетната...

Чудела съм се какво прави след като се прибере вкъщи — винаги в един и същи час. Дали изпива умерено количество вино, има ли си любим сериал? Някаква домашна работа? Макар да знам, когато си сам колко е чисто, няма чинии за миене, най-много някоя забравена на шкафчето чаша. Била съм любопитна да надникна зад масивната скъпа врата, която, разбрах още в началото, въпреки своята стабилност, не крие щедро благоденствие.

Но сега същата тази винаги затворена врата зее открито, с натрупани пред нея чували с дрехи и покъщнина, като изваден преден зъб.

Наистина, днес е 40 ден и роднините, които никога преди това не бях виждала, нямаха търпение да разчистят, спазвайки все пак от приличие указания срок, в който душата на мъртвия окончателно се пренася в други, мъгливи за нас, живите, селения.

Познаваме ли се, пита мъжът пред мен, видимо подразнен от втренчения ми в чуждия апартамент поглед.

Не, отговарям механично и бавно натискам копчето на асансьора.

Фото: Личен архив

• Други кратки истории от Христина Мирчева

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.