Георги Чепилев: "Духовна култура или техническа цивилизация"

Сега, във време на война, се говори за криза в културата. Каква поука ни дава украинската култура? На 6 януари в „Диаскоп” се публикува статия за Христо Ботев с негово изображение, избрано не случайно. Картина в стил „парсун” с буреносни облаци на фона от експозицията „Нощна стража” през 2007 г. в ГХГ, Пловдив –„Иконна зала”. Парсунът заема водещо място в развитието на украинската култура, защото е решил художествените задачи, възникнали под влияние на нови исторически обстоятелства. Нова концепция и естетически възгледи, произлизаща в условия на бързо преустройство на обществени отношения.

При тази адаптация на украинската култура дейците осъзнали, че не в националната самоизолация, а в  единение с напредничава култура е възможен по-нататъшен духовен прогрес. Така в миналото, обръщането на украинските писатели към руския език съдействало за развитието и обогатяването на литературните форми. Аналогичен е бил процесът и в художествената култура, а не по пътя на копиране на образци, затова са се определили нови стилови направления и окончателно са били оформени жанровете. Жанрът „парсун” фокусира в себе си взаимопреплитане на демократични стремежи, родени от народоосвобителните движения и подема на националното самосъзнание. Подобни условия като при българското Възраждане. В това взаимодействие още не се определя окончателното разграничение между висша култура и тази на народните маси. Личностният момент на творчество остава още достатъчно ограничен и проникването на нововъведения внасят в тази художествена система елемент на противоречивост и двойственост. Такава двойственост се получава и при изложбите на комикси. Трудно е да се съгласим, че този вид творческа дейност органически влиза в структурата на експозиция в изложбен интериор. Комикс, заключен в изложба, не дава пълнота за възприемане. Комикс изложбите дават настроение за стихийност и безпрограмност, защото на книжния комикс не е дадена възможност да разговаря във времето, а е превърнат в обект на изобразителното изкуство, възприемащ се мигновено.

Така, както се организират комикс изложбите – магазинно представяне за продажба или каталожно информационни данни, това не е главен аспект. Важно е да се покаже предимно културата на изработка при дадена книга.  Разбира се, този парадокс - изложба на комикси, има и редица други важни принципи на построение – тематически, жанров, персонален, хронологичен и пр. Но за успешното представяне на такава изложба е необходима и секция критика. Интересна поука се получава при направата на обзор на украинската и руска култура и тяхната връзка през вековете с европейската.

Основното противоречие в днешната култура е сблъсъкът на аристократичното и демократичното начало, което води до нейната гибел.

Трябва да се има предвид, че може да се живее или с религиозна култура или с техническа цивилизация, но не и с хуманистична култура. Наистина, комунизмът изрази новия дух на масите и количеството, но възприемайки от миналото само техниката и материализма, той не можа да разреши проблема.

Веднъж видях един градинар, изправен пред отрупано дърво с неузрели пожълтели плодове. Другите дървета бяха със зелени листа и свежи плодове. Градинарят не намираше причина в атмосферните влияния и слънцето, виждаше ги в почвата. Когато боледуват отделната личност или обществото, учените търсят причините в условията, при които са поставени да живеят и се развиват. Затова трябва да видим какво сме в действителност, за да намерим причините на общественото боледуване. Днешното българско общество за духовна храна приема отвън всички отрицания на културния и цивилизован свят. Имаме навик да подражаваме на всички във всичко. А като възприемаме нещо ново, бързаме да прибавим към него и нещо свое, че да докажем на другите как сме ги надминали. Да е леко, впечатляващо, лесносмилаемото.

Днес техниката заема видно място в модерния живот. Като проблем тя отдавна е престанала да бъде чисто икономически, въпросът е тя подпомага ли или пречи за развитието и проявата на духовната култура? Като поставя на разположение на човека възможности за леко задоволяване, техниката освобождава духа от оковите на биологичните потребности и открива път за неподозиран прогрес. Историята на цивилизацията (не на културата) е история на техниката. Нашата епоха има специален облик, защото е създадена техника, прекрачваща прага на чисто човешкия живот. Човекът, творецът на техниката, се показва по-слаб отколкото неговото творение. Нашата епоха представя един особен начин на живот, който се отличава със стил на живот, който се нарича машинизиране или техницизиране. Техниката и нейната материална проява – машината, са не само прости средства, но са истински самоцели, които определят отношението на човека, давайки му специална окраска. Поради недостатъците в социалната организация, резултатите от механизирането не са очакваните от техните откриватели. Условията на живот не са подобрени и злото е дошло, понеже икономическата политика е пренебрегнала човека и поради неправилното разпределение на техническите произведения, а не поради тяхното усъвършенстване. Но не богатството трябва да е всичко, а човекът. Ето защо при една лоша социална организация се появяват намаление на интелигентността, безработица, намаление на заплати, свръхпроизводство, фалити, израждане и пр.  От прекомерното развитие на машинизма вместо бленувано богатство, идва мизерията, вместо свобода – ново робство.

След нахълтването на машините и техниката в Европа, които придобиваха все по-голяма власт над живота – културата започна да се изражда. Количественият принцип започва да преобладава над качествения. Плодовете на културата стават все по-масови. Техническата страна на културата, като най-малко свързана с традицията и като по-лесно възприемаща се от хора, лишени от култура, дава облика на нашата епоха. Този период философите определят като преход на културата в цивилизация. Изтънчената култура става ненужна и се запазва само в тесен кръг. Тази култура няма сили да се справи с колосалните масови процеси, с количеството, което заменя качеството. Тази култура не може да се конкурира с могъщата техническа цивилизация. Още Шпенглер заявява, че духът на смъртта се носи над културна Европа. Сега сме свидетели как океанът от човешки маси, въоръжени с техника, но не организирани около някаква висша идея, заплашва окончателно да лиши културата от икономическа база и я обрича на гибел. От подобно влизане в културата на големи количества непросветени и неодухотворени хора, загива античната култура. И наистина, с помощта на Вергилий и Цицерон не е възможно да се завладеят масите. В културата, казва един виден философ, има аристократично и демократично начало и те двете сега се сблъскват. В културното творчество има значение само качеството. Пушкин гениално е изразил тези принципи: „Махнете се от тук – какво общо има между поета и вас (тълпата)”. В „Пророк” той казва:

Стани, пророк, и виж и слушай,
и Мойта воля претворил,
минавай вред вода и суша
и с реч сърцата обгори!

Проблемът, изречен в „Пророк” е измъчвал Гогол и Врубел – проблемът на социалното, когато човешката маса не е просто „тълпа”, а авторът  чувства отговорност и дълг за преобразяване на живота, на свръхличното цяло. Това е иерархично разбиране на културата. Тук съборността е качествено, а не количествено начало. Качество на духа, а не на човешката маса.

►

Георги Чепилев: "Изкуството на комикса"

History of  Bulgarian comics - Plovdiv 2019

Онлайн уроци "Чудният свят на комиксите"

Визитна картичка на Диаскоп

Благодарствено писмо 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.