Марк Твен: "Добродушният писател"

Марк Твен често повдига камшика на своята сатира и против нас, цивилизованите европейци. Произведенията му обикновено приемат форма на пародия с неподражаем комизъм. При цялата си злъчност и безпощадност, неговата сатира не оскърбява, защото тя се преплита с такава оригинална измислица, с такъв мил, свеж хумор, щото неволно прекъсваш четенето, за да дадеш воля на смеха. В. Нейчев

Някакъв беден и млад новак в литературата напразно търсил място за отпечатване на ръкописите си. Най-сетне, когато пред него се изправил ужасният призрак на глада, той разказал за печалното си положение на един прославен автор, искайки от него съвет и помощ. Този добродушен човек веднага оставил настрана собствените си занимания и се заловил да преглежда отхвърлените ръкописи. Когато приключил с тази работа, продиктувана от неговото човеколюбие, той стиснал ръката на момъка и казал:

— Виждам, че не е лошо Вашето съчинение. Елате при мен пак в понеделник.

В назначения ден знаменитият писател, ласкаво засмян, мълчаливо разгърнал пред очите на дошлия при него просител още топлото, току-що отпечатано, списание. Какво било учудването на бедния момък, когато на страниците на списанието познал своята статия.

— Как да изкажа благодарността си за Вашата благородна постъпка! — извикал той и се залял със сълзи.

Прочутият писател бил знаменитият Снодгрес, а измъкнатият от неизвестността и спасен от ноктите на глада младок — не по-малко знаменитият впоследствие Снегсби. Нека това трогателно събитие ни научи да изслушваме благосклонно молбите на нуждаещите се от помощ начинаещи труженици!

Седмица по-късно Снегсби се завърнал с още пет отхвърлени ръкописа. Прочутият автор се смутил, защото знаел, че старателните младежи имат право на великодушно съдействие само веднъж. При все това той, така да се каже, помирисал донесените му книжа, махнал излишните цветя, оскубал голямо количество прилагателни и така сполучил да тури в ред две от статиите.

Минало около неделя и благородният Снегсби се явил с нов товар. Прочутият автор почувствал живо удоволствие, като оказвал на честолюбивия младеж дружеска подкрепа първия път; нему било твърде приятно да се сравни с великодушните герои от романите, а сега захванал да подозира, че се е натъкнал на нещо ново в областта на благородните постъпки. Ентусиазмът му поизстинал. При все това той нямал кураж от отблъсне от себе си настойчиво стремящия се към успех млад писател, който тъй здраво и доверчиво се хванал за него.

Накратко, случило се така, че бедният начинаещ се увесил здраво за врата на прочутия автор. Всички слаби опити да се избави от него се оказали напразни. Снодгрес бил принуден, ще не ще, всеки ден да дава съвети, да ободрява, да помества в списанието статиите на неопитния събрат по перо и да му поправя ръкописите, за да бъдат отпечатвани.

А когато младият автор се закрепил и захванал да печата самостоятелно, той изведнъж си създал кариера, описвайки частния живот на прочутия автор с такъв злъчен хумор, с такива пикантни подробности, щото книгата му започнала да се разпространява в чудовищни тиражи, а знаменитият писател не могъл да преживее обидите и умрял от скръб.

При последното си издихание той казал:

— Ах, книгите ме измамиха! Никога не доизказват историята докрай. Пазете се от честолюбивия новак-писател, другари мои. Комуто е писано от Бога да умре от глад, да не смее човек да го спасява.

Из "Великодушни разкази"

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.