Христина Мирчева: "Мъжът с балтон в една книжарница"

Минава толкова близо до мен, че балтонът завлича шала ми, преметнат през рамо. Едър, може да се каже висок мъж с бомбе и астраганено палто до под коленете. С тъмен панталон на райета, доколкото може да се види онази част между края на балтона и зимните обувки, съвсем леко заострени, само да покажат финес, но не и неприлична показност. Без чанта е. Вероятно телефонът, както и портфейлът от естествена кожа с най-необходимото в него, са в някой от вътрешните джобове. Носна кърпа, неупотребявана, за всеки случай, изгладена внимателно, със сгънати симетрично краища. Бомбето закрива лицето, все пак успявам да зърна закръгления овал, избръснат до розов блясък, оформения с нежност малък мустак, не широк, а някак скромен и почти незабележим. На възраст е малко под 70-те.

И тогава решавам, че това ще бъде мъжът на живота ми.

Даже знам как точно ще се случи всичко. Ще го следя от разстояние известно време, пресичайки уж случайно пътя му, докато не попадна в неговото полезрение. Някой ден ще го заговоря и ще му предложа да седнем на чай. Убедена съм, че е разведен, по-скоро стар ерген – от тези, родени да бъдат такива. С тях не е лесно. Трябва да ги впечатлиш до степен да те допуснат до себе си. Не знам кое ми дава сигурност, че това ще се случи. След поредица от срещи през големи периоди от време, той най-сетне ще ме покани на гости у тях. Домът е точно такъв, какъвто си го представям. Почти обширен за самотник, отлично поддържан, блестящ, бих казала. Стаите са обитавани, навсякъде е неговото топло присъствие. Най-вече в затъмнения от завеси кабинет, с рафтове за книги по стените. Мирише приятно на персийски килим, на коняк и камина. Харесвам тази чистота и подреденост. Харесвам, че тук има история, има истории и загадки, стари рани и тежки разочарования, любов като от филмите….След десетото или след стотното посещение, когато усетя, че мигът е настъпил, ще му призная, че искам да живея с него. Да остана с него, докато смъртта ни раздели. Много по-млада съм. Много по-млада! Би ли отказал? Без брак, разбира се, без каквито и да било обвързаности. Ще идвам, когато той позволи, ще оставам, колкото пожелае… само да бъда до него. Признавам, че това е бил смисълът на живота ми. Представям си как понякога оставам за през нощта, а на сутринта правя шварцкафе. После двамата сядаме на масичката до прозореца с поглед към градината и пием дълго и мълчаливо. После говорим за книги. Той говори, обяснява спокойно и бавно. Никога дори не си помисля да протегне ръка към мен, никога и не си помислям да поискам нещо от него.

Чакали сме тази среща години, благодарни сме на съдбата, щастливи сме.

----

Докато стоя права в книжарницата с гръб към залата, забила поглед в рафта с книги пред мен, пред невидимата лента от измислени събития, породени от лекото докосване на нечий чужд балтон до зимния ми шал, нещо ме кара да се обърна към вратата. Виждам широкия гръб на непознатия мъж и една фина женска длан, която го хваща под ръка. Двамата продължават по улицата нагоре, после по алеята покрай градината към езерото в бистрия хладен въздух, в един непознат за мен град, в който съм пристигнала едва вчера от другия край на света.

Фото: Личен архив

• Други кратки истории от Христина Мирчева

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.