Поли Муканова: "Сизиф дали е бил щастлив?"

* * *

Светът е стар. С паче перо продупчвам листовете на отсъствието.

* * *

В полиграфическия комбинат вестникопотокът е застинал. Стари, залинели заглавия. Актуалността е била вчера. Кой чете вестници? Те са с няколко хода назад. Бъдещ архив на електроннотo.

* * *

Пиша писма и чакам отговори. Електронни гълъби пускам. Всемирът мълчи.

* * *

При наличие на всички комуникационни средства се получава големият срив в общуването, развален телефон в епохата на „умните“ устройства. Какво липсва?

Простият човешки слух – сетивото, което затапихме със слушалките на егото си.

Да не чуваме Другия, а собственото си его, да сме затворени в своя свят и да улавяме единствено ниските честоти на безразличието.

* * *

Лица, видени само в дигиталното пространство, образи, които при среща изненадващо ни стряскат с плътността си, и облика на човешкото, това, което трябва да набавим отново. Отвъд технологичното пикселиране на всяка фибра в образ без човешкото подобие.

* * *

Единственото заблуждение е, че сме абсолютни.

Из книгата на Поли Муканова "Сизиф дали е бил щастлив?", фрагменти
Изд. Ерго 2022
Редактор: Мартин Христов, Ваня Петкова
Художник: Жанет Цанова
Поредици: Контрапункти
Цена: 16 лева
Брой страници: 100

Публикува се със съдействоето на автора и издателството.

Премиера

13 май 2022, петък, от 18.30 часа

Издателство Ерго и Дада Бар София

Ви канят на представянето на книгата с фрагменти „Сизиф дали е бил щастлив?“ и среща с авторката Поли Муканова. Събитието ще се състои на 13 май, петък, от 18,30 часа, в Дада Бар София, ул. Георги Бенковски 10. Книгата ще представят доц. д-р Ани Бурова и д-р Митко Новков.

„Сизиф дали е бил щастлив?“ е втората книга с фрагменти на Поли Муканова след „Amor fati“ (2012), както и четвъртата художествена книга след поетичните „Мигове в кибритена кутийка“ (2009) и „Мидите имат две страни“ (2015).

Читателят може да намери калейдоскоп от преживявания и пътешествия от Русе до Вашингтон. Ситуациите, в които авторката ни потапя са част от житейските маршрути, които всеки изминава, а тук са въплътени във формата на фрагмента – те ни дават възможност да се докоснем до многоликия образ на света, в който живеем.

Да се качим на самолета и погледнем на случванията с друг поглед, със средствата на художественото да видим цветното, баграта и щастието от сизифовските предизвикателства на живота.

За книгата

Фрагментът би трябвало да е кратко есе. В един от своите известни „Фрагменти“ Далчев казва, че „есето е смесица от поезия и философия, дето мисълта е основата, а образът – само средство или повод; то е една поезия, преодоляна и следователно изгубена“. Но при самия Далчев, в неговите фрагменти, поезията съвсем не е изгубена. Също и фрагментите на Поли Муканова, събрани в книгата „Сизиф дали е бил щастлив?“, са обединени от нейния особен поетичен глас. Макар и да са твърде разнообразни – от чиста кратка поезия като „Събудих лятото, оставено на гардероба. Жълтия чадър разпънах на балкона“ или „Паркова алея, с която се надбягват – медитация на тревен килим. Дишане с щурците“ до абстрактно-философски афоризми като „Догматизмът е опиум за невярващите“ или „Най-краткото определение за цялост: фрагмент“, а също така и „записки“, или поетически проблясъци, от срещи с различни места и хора, от Охрид до Вашингтон, от големите мъртви до живите приятели.

„С тези фрагменти съм подпрял развалините си“ – гласи един от последните редове в знаменитата, сложна и енигматична поема на Т. С. Елиът „Пустата земя“. Книгата на живота ни се състои от фрагменти. Но поетическият глас може да ги съхрани и превърне в едно естетическо цяло.

Владимир Левчев

За автора
 

Поли Муканова е родена в София. Завършила е българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и магистратура по творческо писане с проекта „Самоличност: фрагменти (2000–2005)“. Защитава докторска дисертация на тема „Четенето и читателите в българското общество (1878–1944): институцията библиотека“ във Философския факултет на Софийския университет.

Пише поезия и кратка проза. Дебютира със стихосбирката „Мигове в кибритена кутийка“ (2009), а през 2012 г. излиза нейната прозаична книга „Амоr fati: фрагменти“. Поезията ѝ е превеждана на английски, немски, испански, италиански, албански, румънски, хърватски и македонски език. Участвала е в национални и международни поетични фестивали. Редактор е на рубриката за поезия в сайта „Сборище на трубадури“ от 2010 г. до момента, https://trubadurs.com/editorial-board/

Има публикации в Liternet, Litclub, e-Lit, Tetradkata.com, „Свободата“, „Свободно поетическо общество“, „Литературен вестник“, „Словото днес“, „Книжевно житие“ (Скопие) – 2008, 2014, 2019, 2021, „Поетска нок во Велестово“ (2013, 2014, 2015, 2018, 2019, 2020), „Филологически форум“, „Открита литература“, Public Republic на немски език, сборника Facecontrol (2005), алманаха „Ах, Мария“ (2009) и „Културна палитра“ (2012, 2014), сборника „Стъпки – поезия на учени и докторанти“ (2011, 2013, 2014, 2015, 2018, 2019), сп. „Море“, „Но поезия“, антологията Кenga e Detit (2010) на албански език, CRONICA на румънски, Carmina Balcanica и DIOGEN на английски език и др. Носителка на втора награда от Международния конкурс за поезия „Лирични гласове“ (2014). През 2015 г. ръкописът ѝ „Мидите имат две страни“ печели националния конкурс „Помощ за книгата“ към Министерството на културата.

В неин превод от македонски език излиза романът „Годишни времена“ на Юлияна Величковска (ЕРГО, 2017). Преподавател по история на книгата и теория на четенето в Университета по библиотекознание и информационни технологии в София, https://www.unibit.bg/

От авторката:

Мигове в кибритена кутийка. София: Алтера, 2009. 82 с. ISBN 978-954-9757-31-6.

Мигови во кибритна кутија. Препев Зоран Jакимоски. Охрид: Нац. и унив. библиотека „Григор Прличев“, 2009. 47 с. ISBN 978-9989-911-32-3.

Amor fati: фрагменти. Кюстендил: Зора, 2012. 52 с. ISBN 978-954-9971-61-3.

Мидите имат две страни. София: ИК „Огледало“, 2015. 54 с. ISBN 978-619-7261-03-5.

Школките имаат два дела. Препев и поговор Зоран Jакимоски. Скопиje: ПНВ публикации, 2016. 56 с. ISBN 978-608-4641-42-1.

История и теория на четенето. София: Акад. изд. „За буквите – О писменехь“, 2018. 203 с. ISBN 978-619-185-345-6.

Сизиф дали е бил щастлив?. София: ЕРГО, 2022. 100 с. ISBN 978-619-259-026-0

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.