Галерия "Златен ключ": Оноре Домие (1808-1879) и "Служители на правосъдието"

Галерия "Златен ключ":

Колекция от съвършени творби на съвършени майстори

►

Трибуната – умствено бойно поле

Политическото и парламентарно красноречие обхваща онези речи, които произнасят държавни личности по различни обществени въпроси. Те уреждат и ръководят финанси, постигат мир или предизвикват война, решават народни съдби и създават закони, критикуват нередности и т.н. Умелото ораторско изкуство е способно да унищожи диктатура или да я издигне в култ. Изгражда градове, но може и да ги руши. Едновременно може да си служи с истина, както и с лъжа, да се противопоставя на беззаконие, но и да разклати из основи моралните принципи.

Политическото красноречие има за главна цел да склони – ораторът се стреми да убеди слушателите за избор и поведение към това, което той намира за полезно. А при юридическото красноречие главното е доказването – адвокатът няма за цел да склони съдията да направи това, което е добро, а да му посочи и докаже кое е справедливо и вярно, т.е. неговото красноречие е насочено само към разума и не употребява подобно на политическия оратор страсти, апелиращи към ума.

Ето защо историята и моралът осветляват политическия оратор, а юридическият черпи своя авторитет от юриспруденцията. Единият кара да говори отечеството и религията, другият издига глас в защита на интереси, често пъти съмнителни.

В съдебното красноречие има един условен език, една ревност, едно увлечение и престореност, едно измамно вдъхновение, което не е родено от дълбокото вълнение, а от мимолетното самолюбие, от желания, често пъти не дотам почтени – на всяка цена да се спечели делото. Моралът задължава оратора да приема само справедливи дела, такива, които мисли за справедливи. В съдилището има един вид красноречие, което изглежда по-недостъпно за фалшиви доказателства. Това е красноречието, което високо издига своя глас в името на държавата и обществото — красноречието на прокурора. Прокурорът представлява държавната власт в съдилището. Държавата е, която иска обуздаването на престъпленията и затова се тълкуват законите и разглеждат противоположните интереси. Ето защо прокурорът, облечен с такава власт, трябва да е достоен. И винаги да помни, че съдилището не е театър, нито пък ораторът е комедиант.

Именитият френски карикатурист Оноре Домие, рисува множество адвокати и всеки един от тях е с рязко очертана индивидуалност, с характер.

В серията „Адвокати” Домие показва лъжовен патос на мимики и жестове. Съвременните Демостени превръща в говорещи машини с бурно развяващи се тоги. На заден план в полутъмната съдебна зала се вижда многолика публика в спокойни редици, които още повече подчертават изкуствеността на адвокатските афектации.

Най-търсената серия си остава „Хора на правосъдието” освен заради изобличителния смисъл и заради приятния ефект от черните адвокатски тоги върху светъл фон. Тази поредица е особено остра като критика на обществото.

Домие познава добре високомерните, глупави, сънливи изражения на съдиите, театралните жестове на адвокатите, кокетиращи с широките ръкави на черните си тоги, фалшивата професионална ярост на обвинителите. Художникът знае добре, че правосъдието е само привидност, че целият този сложен ритуал е само театър. И ни го представя като театър, по-точно казано — като комичен фарс, ала често и зловещ в цинизма и коравосърдечието си.

Един от графичните листове на серията ни представя млада опечалена жена с детето си. Те са свити на скамейката, стеснително навели глави, докато изправеният високо зад тях адвокат вилнее с бурни жестове и произнася речта си. Ние не знаем дали тази реч е защита или обвинение, а художникът се прави, че не знае. Защото пояснителният надпис под изображението съобщава: „Той защитава сирачето и вдовицата, освен в случай, че не обвинява вдовицата и сирачето”.

Ако продължим да търсим образа на майката и детето в тази поредица, ще трябва да разгледаме и литографията „Вие загубихте процеса”, където отново виждаме вдовица и сираче. Но този път разплакани и съкрушени, докато придружаващият ги адвокат е изпълнен със самодоволство, защото хонорарът му при всички случаи не се губи.

Лист N 35 от серията „Служители на правосъдието” представя три фигури с черни одежди, излизащи от залата – адвокат и разплакана жена с дете. Последните двама са опечалени, вървят превити, задавени от тъга. Адвокатът е изправен с вдигната назад глава и присвити очи. Лицето му изразява крайно самодоволство и с текста са в потресаващо единство. От думите разбираме, че съдебното решение разделя вдовицата и детето. Това е трагично и ужасно. Но целта на художника е друга. Той иска да преодолее трагичния характер на това трио и за да заклейми адвоката, прибягва до средствата на комедията. И от пряката реч на адвоката зрителят разбира, че което за едни е драма, за други е удоволствие: „Вие загубихте делото, това е истина… Но поне имахте удоволствие да чуете моята реч”. „Добре ли изиграх своята роля?”, пита се адвокатът и си отговаря сам: „Да!" … "Но интереса на клиентите?", обажда се съвестта му – „Какво ме интересува!”, казва логиката на персонажа.

Може да се обобщи, че серията на Домие „Служители на правосъдието” има много общо с хората на театъра. Адвокатът за художника също е актьор, дори често — талантлив несъмнено. Домие вижда в адвокатите актьори и само актьори, разиграващи комедия или трагедия. Всеки от тях се вживява в своята роля повече заради самата роля, отколкото заради интересите на клиента. В листа с название „Защитник” се вижда стар и корумпиран адвокат, пускащ професионална сълза при посочването с красив жест към подсъдим – макар клиентът му да е едно лукаво крадливо лице.

Георги Чепилев

Оноре Викторен Домие в Уикипедия

Оноре Домие, Автопортрет, 1829 г.

Галерия "Златен ключ" в Диаскоп

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.