Галерия "Златен ключ": Оноре Домие (1808-1879) и зелените листа на надеждата

Галерия "Златен ключ":

Колекция от съвършени творби на съвършени майстори

►

Прекрасната живописна творба е последното послание на художника към хората: „В свят изпълнен с опасности, грижата на майката за детето символизира Надежда”. Изобразена е бягаща жена с дете, спасяващи се от някаква беда. Темите „Бежанци”, „Емигранти” и „Въстание” много са занимавали Домие, защото е търсил надежда в мрачния живот на бедността и нищетата. И в негово друго художествено произведение „Камил Демулен, призоваващ към въстание в градината Пале-Роял”, художникът философ ни обръща внимание на зеления цвят като символ на Надеждата сред мрачните тонове от живота. Изобразен е един от романтичните епизоди на френската история от 12 юли 1789 г. Младият адвокат и литератор Демулен, един от вождовете на първия етап на революцията, е скочил върху маса и високо размахва в ръце шпага и пистолет. Ентусиазираната фигура е сякаш върху раменете на тълпата, която е призована от своя съгражданин-вожд всеки да закача на ревера си зелена лентичка или обикновено зелено листо – знак за Надежда и готовност за „Победа или Смърт”.

Оноре Домие, Камил Демулен, призоваващ към въстание в градината Пале-Роял

Но нека се върнем към образите на майката и детето в творчеството на Домие. От прозореца на ателието си в Париж бедният художник често виждал жени, запътени към близката перачница. По онова време перачката е една от най-характерните фигури на бедняшкия квартал и Домие решава да нарисува цикъл картини, посветени на труда. В тези творби той не се изразява като карикатурист в подтекст, но директно симпатизира на съдбата на перачката с дете - въпреки нейното мрачно съществуване тя упорства и поощрява рожбата си с майчина грижа и нежност. Домие вижда в тази сцена „Борбата на човека с несправедливата съдба”. В „Товар” е изобразена жена, която се връща с детето си от перачницата. Тя е превита от тежестта на мокрото пране и бърза към дома си подгонена от порива на вятъра и задаващата се буря. Детето се е хванало за полата и се старае да не изостава. Зад фигурите се вижда потискащ тъжен пейзаж от каменния град. Поривът на вятъра, който развява бедната дреха и пречи на жената да се движи напред, символизира безпощадните удари на живота, притесняващи и потискащи бедната жена с нерадостното й дете.

Серията „Перачки” започва с „Парижката перачка”. Във всичките варианти се вижда млада жена наведена под бремето на своя товар и водеща за ръка малкото си дете. Тази градска жена от покрайнините е посестрима на нравствените селянки на Миле. Понякога тази жена е силна и жизнена без страх и примирение, друг път е с особена тревога, даваща асоциация за изоставеност и страх, подчертани чрез съпоставяне на нейната прегърбеност и огромния каменен град Париж.

В „Перачка” пак е представено връщане от перачница. Но майката и детето тежко и бавно се изкачват по каменните стълби от брега на река Сена, за да достигнат крайбрежната улица. Жената в едната ръка държи голям вързоп с мокро пране, а с другата държи за ръка детето, помагайки му да се покатери на поредното стъпало. Колко ли стъпала в стълбата на живота очакват умореното безрадостно бедно дете? Така художникът разкрива социалното значение на своята картина.

Домие е предвестник на творчеството на Кете Колвиц, но настоящите картини са на тема „Надежда” и затова ще е необходим друг обзор за лайтмотива на нейното творчество „Глад и нищета”.

Оноре Домие, от серията "Бежанци"

Текст: Георги Чепилев

Оноре Викторен Домие в Уикипедия

Оноре Домие, Автопортрет, 1829 г.

Галерия "Златен ключ" в Диаскоп

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.