Душата на дървото: Съвместна изложба на Александра Ивойлова и Таня Иванова Цанова в Галерия-книжарница София Прес

Галерия-книжарница София Прес представя

Душата на дървото

Александра Ивойлова - пастели

Таня Иванова Цанова - скулптура

27 май - 09 юни 2022

►

Скулптура, пастел, стихове

Александра Ивойлова:

Дървото – връзка между земя и небе, символ на живота, вдъхновение в изкуството през всички времена... Да експресираме неговата същност, езика на мълчанието, изказа, скрит във форми, движения и багри с неизброимите им нюанси – това е най-общо творческата идея на съвместната ни изложба „Душата на дървото“, скулптура, пастел и поезия". Да провокираме зрителя още веднъж да се обърне с внимание към природата и нейното чудо.

Всяко дърво със своя характер, със своята „личност“, към чийто изказ се стреми изграденият образ. Пролетната светлина и очакването във възраждащата се природа, ярките багри и екзотика на лятото, зрелостта на многоликата есен преди черно-бялата зимна графика... Вятърът, реката, морето, здрачът, слънчевият ден – там са дърветата, там е дървото, индивидуално, единствено сред останалите. Експресия на един дъх или рисунък, който търси детайла, просто щрих или наслагване на пластове в дълбочина, препокриващи се като всичко, което се натрупва във времето. Експерименти с нови техники и възможности на материала – сух пастел върху хартия. Целта е резонанс в мисълта и емоциите на зрителя. Още един жест в духовното пространство на човека.

Александра Ивойлова, Старите чинари

Таня Цанова:

Дървото на живота – това е вечен символ от древността до наши дни. Без него земята би се превърнала в пустиня. Както човекът, така и дървото се ражда, живее и умира. Народът често сравнява дърветата с хора: „Майчица – златна сенчица”, „Крушката не пада по-далече от дървото”, „Дърветата умират прави” и т.н. Дървото вдъхновява поети и художници със своята жизнена сила, от дърво са изграждани църковни олтари, възпято е в много песни.  

В моите скулптури от дърво откривам заключените в него образи. Те изобразяват майчинството, любовта, но и страданието, вик за помощ, който отсеченото дърво отправя към хората. Отсеченото дърво се преражда в топлината на огъня и в изкуството. Нека да го съхраним!