Джой Харджо за думите като карти и едно стихотворение от Крейг Сантос Перез от предстоящата за публикуване антология „Живи нации, живи думи”

От Джой Харджо и Крейг Сантос Перез

25 май 2021

Превод от английски език: Юлияна Тодорова 

Най-първите карти са били рисувани по земята с пръчка или камък. Те са казвали на хората къде точно живеят, къде има храна, вода и опасности. Някои карти са изобразявали звездите в небето; истории, издялкани или нарисувани, или пък символи на истории, които са задавали посоки или как да се живее. Най-ранните туземни карти на Северна Америка не са били нарисувани. Местоположението и ориентацията на едно село, сградите в него и дори хълмове и могили са били маркери, които отразявали като огледало значението на небето или други сетива за ориентиране. Дори някой кош или песен са били своеобразен вид карта. В стихотворенията си носим карти на съдбата.

Една от най-рано съществуващите карти, позната като Имаго Мунди, е клинописна плоча на света на Вавилон. Предполага се, че е от 6-ти век пр.н.е. Картата показва Вавилон на р. Ефрат, заобиколен от други народи. Най-много ми харесва езикът на текста, който съпътства картата. Една област е описана като „птицата с криле не завършва полета си”, друга е „светлината е по-ярка отколкото тази на слънчевия залез или на звездите”, или пък: „където живее бикът с рога и атакува новодошлия”.

Когато стартирах мандата си като 23-ия поет-лауреат на САЩ, веднага започнах да обмислям един знаков проект. Като първият поет-лауреат с произход от местните народи на Америка, аз осъзнавах, че коренното население на страната ни често са невидими хора или не са възприемани като човеци. Или пък сме познати от някакви фалшиви образи и разкази, предавани от язвителността на пуритана от Нова Англия Котън Мадър и други, които си ни представят като демонични езичници, неподлежащи на цивилизоване, стройна мисъл и действия. Рядко ще ни намерите из културните разкази на Америка и сме почти несъществуващи в американската поетична книга. За проекта си измислих идеята да се направи карта на САЩ, базирана върху поезията на поети от местните етноси и нации. Харесах идеята да се картографира Америка чрез поезия и с поети.

В резултат се получи един дигитален проект, публикуван онлайн миналата година чрез Библиотеката на Конгреса, който в последствие се превърна в антологията „Живи нации, живи думи”. И проектът, и антологията показват представителни поети от места навред из страната. Всеки поет избра свое стихотворение, базирано на тема за пространство/място и преместване, с четири допирни точки предвид: видимост, упорство, постоянство и признание. Поетите също така избраха къде точно искат да са позиционирани – където живеят в момента, в родината си или където се чувстват най на мястото си. В дигиталния проект човек може да види картата и местата на поетите, да прочете техни стихотворения и да чуе как ги рецитират, както и да ги коментира.

Когато се редактира или организира проект за коренните жители, винаги възниква въпросът: Кои точно са аборигените? Избрахме да дадем възможност на племенните етноси да определят кои точно са такива. Не ние трябва да сме арбитрите. Много от нас са утвърдени в общностите си, познати на езици, различни от английския. Тези, които идват след нас, са тъканта на следващата вълна млади местни поети. Ние сме като всички други живи американски поети, които се впускат в творческия занаят със средствата на познанието и креативността, за да яхнат вълните на езика, дори и когато също така се грижим за коренните ни културни системи и общности. Общият ни език английски, понякога испански, е кръстопътят, тъй както поезията е общият език и кръстовището, където да посрещнем много други от целия свят. Следователно тези поети от местните етноси стават представители на едно много по-дълбоко и обширно поле на поезията.

Може би сме на мястото, където под залязващото слънце се събират много пътища. Трябва да направим нова карта, и то заедно – там, където се изпява поезията.

Джой Харджо, 23 Поет-лауреат на САЩ

ЧАМОРО* ОТВЪД ОСТРОВИТЕ

Крейг Сантос Перез

Семейството ми емигрира в Калифорния, когато бях на 15.
Първия ден в новата ми гимназия класният
ме попита: “Откъде си?” “От Марианските острови,”
отговорих. Той отвърна: “Никога не съм чувал за тях.
Докажи, че съществуват.” И щом застанах пред картата на света
окачена на стената, тя се превърна в огледало: Тихият океан,

все едно собственото ми тяло, се разцепи на две и краищата му се обелиха. Намерих
Австралия, после Филипините, Япония. Посочих
празното място помежду им и казах: “Идвам от този
невидим архипелаг.” Всички се разсмяха. И макар че
произхождам от навигатори из океана, се почувствах така изгубен, сякаш захвърлен след корабокрушение

на брега на непознат континент. “Имаш ли гражданство?”
подпита учителят. “Да. Островът ми, Гуам, е територия на САЩ.”
Ходим в американски училища, ядем американска храна, слушаме
американска музика, гледаме американски филми и телевизия,
играем американски спортове, учим американска история, мечтите ни
са американски, пък и умираме в американски войни. “Английският
ти е добър,” заяви даскалът, “почти нямаш
акцент.” Е не означава ли точно това да си от диаспората
Чаморо: да се чувстваш чужденец по домашному.

През последните 50 години чаморо са мигрирали, за да
избягат от жестоките спомени за войната; да търсят препитание, училища,
болници, приключения и любов; но най-вече сме мигрирали заради
военната служба, разпръснати и базирани в бази на разни места по
света. Според преброяването през 2010, 44 000 чаморо
живеят в Калифорния, 15 000 във Вашингтон, 10 000 в Тексас,
7 000 на Хаваите, а други 70 000 във всички останали щати
и дори в Пуерто Рико. “Географски сме най-разпръснатото стровно население в границите на
Щатите, и днес хората чаморо извън родните си острови са повече
от онези у дома, а новите поколения се раждат
далеч от родината на прадедите ни, като собствените ми дъщери.

Някои от нас ще успеят да се приберат у дома за празници, сватби,
и разни такива; други няма да могат да си позволят скъпия самолетен
билет до Тихоокеанския запад. Години и десетилетя може да изминат
между тия пътувания у дома, и всяко отиване ще се усеща така кратко. Ще загубим връзка
със семейства и приятели, а островът все така ще се променя
докато ни стане напълно непознат. Не означава ли и това да си
чаморо от диаспората: да се чувстваш чужденец в родината си.

Дори след 25 години все още има моменти когато се чувствам без котва,
посока или дестинация. Когато се питам: Ами ако бяхме останали? Ами
ако се върнем? Когато подводното течение на тия въпроси започне да те тегли
към океана, не забравяй: в кръвта ни тече преселването
като надземните корени на хлебното дърво. Помни: предците ни
са ни научили как да носим културата си в канутата на телата си.
Помни: народът ни, разпръснат като звездите, оформя нови съзвездия
щом се съберем. Помни: домът не е просто къща,
село или остров; домът е архипелаг от това да принадлежиш.

* чаморо – местното население на остров Гуам (Марианския архипелаг) в западната част на Тихия океан

Джой Харджо

Джой Харджо е 23-ият Поет-лауреат на САЩ.

Творчеството на Джой Харджо (Мвскоке, Тълса, щата Оклахома) е предизвикателство за всеки опит за представяне. Певица, саксофонист, поет, изпълнител, драматург и разказвач са само някои от ролите й. Някъде помежду джаза и ритуалната флейта, ритъмът на разума й излъчва надежда и благодарност към читателите и слушателите й. Примерно, от Харджо научаваме, че противоположното на любов не е омраза, а страх. Няколко от книгите й като How We Became Human (Как се превърнахме в хора), The Woman Who Fell From the Sky (Жената, която падна от небето), и She Had Some Horses (Тя имаше коне) днес са класика както в английския, така и в световната литература на редки езици. Харджо е записала пет оригинални албума, вкл. забележителния Winding Through the Milky Way (Криволичейки по Млечния път), който през 2009 г. печели Native American Music Award (NAMMY) за Най-добра жена в изкуството на годината. (Андреа Ечеверия и Хуан Г. Санчез Мартинез)

Крейг Сантос Перез

Крейг Сантос Перез произхожда от народа чаморо на тихоокеанския остров Гуам. Автор е на пет книги с поезия, вкл. „На прага на хабитата” и съредактор на пет антологии. Той е професор по английски език в Университета на Хаваи в Маноа.

_______________________________________

Авторката в изпълнение на свое знаково произведение:

https://www.youtube.com/watch?v=DAYCf2Gdycc

И моят прочит (Юлияна Тодорова) на превода ми на тази творба отпреди 2 г.:

https://www.facebook.com/yuliyana.todorova.7/videos/10221436649321662

Прочети в оригинал

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.