Ирена Георгиева: Другарски риюниън

Хумористични игли

►

Гришата се чудеше какво да облече за другарската среща, на която отиваше. Трябваше да е шик като всички останали и да отвори торбата с красиви истории за това колко щастлив, умен и преуспял човек e. Костюмът му за сватби и погребения си беше останал в Америка, където Гришата допринасяше за развитието на капитализма през последните 30 години. Разполагаше обаче с бяла ленена риза, бял панталон и широкопола шапка в цвят на зряла пшеница, с които наподобяваше собственик на плантация във Вирджиния. За такъв го взе и шофьорът на таксито, който му посочи задната седалка с подканящото „Плийс“. Гришата му заръча да го закара до „ителиън рестрънт на Солунска стрийт“.

В заведението го съпроводиха до две дълги маси с елегантно облечени хора, които се смълчаха, докато трескаво се мъчеха да си спомнят името на новопоявилия се. И той се взираше в тях. Как се променят хората за 30 години! Гришата свали шапка и театрално се поклони – Гриша Иванов – представи се той и побърза да заеме най-близкия стол. На въпроса на съседа му с какво се занимава – отговори кратко: „С яхти“. Това разпали интереса към неговата личност и след минута разказваше за скорошното си пътешествие до Карибските острови. Събеседниците му го гледаха, като че ли е Америго Веспучи, а апетитна съученичка с цепка на роклята зае свободния до него стол и кръстоса загорелите си крака. Даяна, или само Ди – подаде му тя ръка, а Гришата осъзна, че всички наоколо изглеждат доста по-млади от него. Докато похапваше талиатели и отпиваше италианско вино, Ди го помоли да ѝ покаже снимки на яхтата му и възкликваше при всеки нов кадър. Въздишките ѝ бяха прекъснати от предложението всеки да напише поздрав на френски, който в края на вечерта да прочетат. Кога пък са научили езика на любовта – чудеше се Гришата, чиито познания се свеждаха до думата „мерси“. Затова попълни листчето с испански фрази, които беше усвоил по принуда: „Имате ли чисти кърпи? Всеки ден ми е удобно“. После допълни и други подобни. До него застана представителен мъж, който му подаде визитката си и прекъсна езиковите му занимания.

– Приятно ми е, позабравили сме се, но не пречи да подновим познанството си – каза мъжът и отстрани невидима прашинка от скъпия си костюм. Бил кандидат-депутат в предстоящите избори и всички присъстващи се гордеели със съученик като него, надявал се да получи гласа му от чужбина, а защо не и дарение за кампанията му. – Нали трябва да се подкрепяме? – завърши кандидат-депутатът.

В този момент телефонът на Гришата звънна. Беше съученикът му от техникума, поканил го на сбирката риюниън.

– Къде си бе човек? Чакаме те. Ще ти изгори кувертът.

– Където ми каза съм, а ти?

– В италианския на улица „Солун“, „Солун“ – тук сме и купонясваме.

– Идвам – отсече Гришата и се надигна от мястото си. Извини се, че се налага спешно да върви. Един келнер понечи да му поднесе сметката, но останалите поклатиха глави.

Даяна го изпрати до таксито и успя да изкопчи от него телефона и адреса му в Америка, под предлог, че скоро планира пътуване до там.

В края на вечерта преподавателката по френски започна да чете пожеланията. Щом стигна до това на Гришата – възкликна: О, Мон Дьо! (О, Боже мой!), а после се засмя. – Колегата винаги се е отличавал с чувство за хумор, вижте какво е написал на испански: „Къде е тоалетната?“, „Резервацията ми е сгрешена?“ Жалко, че беше толкова за кратко в нашето училище.

„Да, беше страхотен преподавател“ каза някой.

По същото време Гришата, който се чувстваше в свои води, разпускаше със съучениците си и им обясняваше за навиците и странностите на богаташите, наемащи яхтата, на която работеше. Когато били много доволни от обслужването, му оставяли дори трицифрен бакшиш.

Илюстрация: ©Георги Чепилев

Ирена Георгиева в Диаскоп

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.