Алекса Хотхарт: Забравеното наследство на култовата художничка от Калифорния Беатрис Ууд
02.07.2022
Алекса Хотхарт
01 август 2016
Превод от английски език: Юлияна Тодорова
„Дължа всичко на книгите за изкуство, шоколада и младите мъже.” – това казва често Беатрис Ууд на онези, които успяват да извървят поклонническия път по пътеката с кактуси до калифорнийското ѝ студио в Оджаи, преди художничката да почине през 1998 г. Там те откриват легендарната жена в последните години от живота ѝ, облечена в сари, докато работи на грънчарското колело, заобиколена от всякакви свещени предмети: целебни кристали, индуистки икони и знаковите ѝ разноцветни съдове. В студиото постоянно пребивават млади асистенти, а в хладилника винаги се намират и блокчета шоколад „Хършис”.
За Ууд, която доживява 105 г. и твори до предпоследната година от живота си, „книгите за изкуството, шоколадът и младите мъже” стават триадата, на която тя приписва причината за дълголетието си и абревиатура за богатите съставки, които съставляват собствения ѝ живот. Но този трисловен слоган, както верните ѝ поддръжници биха ви казали, не описва самата Ууд или творбите ѝ.
Беатрис е била член на нюйоркската дадаистка група и художник-пионер. Като жена в изкуството, работеща предимно керамика, тя също така представлява една демографска прослойка и среда, които са маргинализирани по това време. „Повечето хора я познават като жената, която дели легло с Дюшан, отколкото тази, която вае чудесни керамични съдове.” – ми каза художничката Арлийн Шечет, когато обсъждахме какво е оставила на света Б. Ууд. „Това трябва да се коригира.”
Мама или Дада
Ууд наистина е била любовница на Дюшан, с когото се запознава в Ню Йорк през 1916 г. Двамата стават част от легендарния любовен триъгълник с Анри-Пиер Роше, който през 1962 г. вдъхновява Франсоа Трюфо да създаде филма „Жул и Жим” от френската нова вълна. Далеч по-важен, обаче, е фактът, че тримата цял живот са имали творчески диалог, който в първата си година спомага за оформянето на дадаизма.
Макар че документален филм от 1993 г.по-късно определя Ууд като „Майката на дадаизма”, тя действително е в списъка с членове на пионерите на това движение в изкуството. Но през 1917 г. и тя, и Дюшан представят творбите си пред Обществото на независимите художници, което се разраства двойно с появата на дадаистите. Докато приносът на Дюшан към изложбата - отливка на писоар, обърнат наопаки и озаглавен „Фонтан” (1917) – по-късно ще бъде възприеман като повратен момент в историята на модерното изкуство, точно картината „Малко вода в сапун” (1917)” на Ууд предизвиква скандал в обществото в ония времена.

Вляво: фотокредит: Център за изкуство „Беатрис Ууд”, фондация Happy Valley. Вдясно: Марсел Дюшан, Франсис Пикабиа и Беатрис Ууд, 1917. Частна колекция, Ню Йорк. Фотокредит: Франсис М. Нойман, Изящно изкуство.
„Тя беше нещо като сензацията на изложбата” – обяснява Франсис Нойман, специалист по дадаизма, дилър и добър приятел на Б. Ууд. „Пресата нападаше творчеството ѝ.” Обидната картина изобразява голия торс на жена с истинско парче сапун, поставено „на много тактическо място”, обяснява по-късно Ууд.
Тя и Дюшан, заедно с Роше, също така основават важното списание „Слепецът”. В един брой Беатрис пише статия в защита на „Фонтан” на Дюшан. „Единствените произведения на изкуството, които Америка е сътворила, са водопроводите и мостовете”, разсъждава тя. Цитатът често погрешно се приписва на самия Дюшан.
Докато Дюшан несъмнено става ментор на Ууд, нейната бунтарска креативност нито започва, нито пък свършва с него. „Беатрис е романтичка, но никога не е позволявала на мъж да контролира живота ѝ”, обяснява Нойман. „От самото начало е плащала сметките си и това винаги е било така.”
Собственият ù път в живота
Беатрис Ууд се ражда през 1893 г. в богато семейство от Сан Франциско, но през 1920те отхвърля богатството им и заживява независим живот, което е било рядкост за жена от онова поколение. Също така се дистанцира от орбитата на Дюшан. След непочтителния си дебют на сцената на изкуството в Ню Йорк, Ууд се насочва към Монреал, после Калифорния, където започва да вае блестящите си керамични съдове и сатиричните малки фигурки, с които става известна – поне в някои кръгове.
„Тя би могла да се занимава с много други неща, които да ѝ донесат признание и известност по-рано, но керамиката, и тогава и сега, е била маргинализиран материал, език и форма”, обяснява Шечет. Ууд започва да използва глина някак хаотично, когато е на 40. Подтиквана от желанието да извае съдове, за да паснат на сервиз от чинии, който е притежавала, Беатрис се записва на курс по грънчарство в гимназията „Холивуд”. След това продължава като занаятчийка при керамиците Гертруд и Ото Нецлър. Скоро започва уверено да обявява авторството си върху изваяните съдове и потири, украсени с ръчно изработени и полирани детайли (малки топчета глина, подредени в преплетени неравни шарки; голи фигурки към силуети), което давало ефекта на красиви кристални топки.
