Александра Ивойлова: Пейзажи в метафизично време

04.07.2022
Снимка 1

Изложба живопис – акварели, пастели и маслени платна, представи в столичната галерия „Астри“ художникът Иван Кънев. Верен на себе си, на своя натюрел, въздействащ със скромното си неафиширано присъствие, той въвлича зрителя в поредно емоционално пътуване през света на своето изкуство. Свят близък, някак уютен. Камерен – и същевременно отварящ пространства. Познат, обичан – и всеки път нов. Смълчан и мъдър.

И тук градските пейзажи на Иван Кънев са свързани с конкретни топоси. Но чрез своята обобщена образност, лишена от ненужни детайли, носят метафоричен характер; пейзажи на духа, свързани сякаш в един световен пейзаж. Тесните криволичещи улички, почти винаги присъстващи в платната на художника, продължават от образ в образ в безкраен път – житейския. Светлина излъчват приглушените тонове – носталгия по хармония и омиротвореност. Поезия на делника. Поглед личностен, способен да забелязва чудото на обикновените мигове, да ги пречупва през своята индивидуалност по начин винаги различим. Дори раздвижени, природните картини – вятър в тревите, течаща вода – не напускат пределите на метафизичното време. „Където бил съм за миг, бил съм за вечността.“(П. Пламенов) Тук няма да открием човешки фигури – старинни градчета в тишина и покой, пътища покрай хълмове и разорани ниви, стълбове и облаци, понесени към хоризонта … Но това отсъствие кара зрителя да влезе в пространството, да потъне в тишината, да вдиша светлия въздух. Да заживее в него. Всъщност – и пейзажът влиза в неговите асоциации, способен е да го отведе далече – назад към преживяното или напред в копнежа и представите за тук и отвъд. И в това взаимно проникване припламва духовната искра на изкуството.

Иван Кънев, Пейзаж

Градацията на нюанси деликатно изтъква центъра на дадена картина, разделя хоризонтите в дълбочина и преден план. Всеки образ носи своята вътрешна вибрация. Но платната на Иван Кънев не натрапват определени послания. Зрителят е свободен да бъде себе си, да следва своите чувства и интуиция.

Настоящата изложба доказва отново, че талантът и ярката личност носят своя творчески заряд през всички житейски сезони; че вълнението, което човек може да изпита пред една творба, е незаменимият извор на енергия за неговата същност през превратностите на времето.