СЪБОТЕН ЛИТЕРАТУРЕН BOX с Денчо Владимиров: Усещане за море

Хитрини по време на „демократични“ управления.

Сиромах човек — жив дявол! Тази всенародна наклонност към изобретателност е особено валидна и сега, по време на всенародната демократично немотия. Споделям патриотично чутото за изобретението на съседа Оцеолов, практикувано от него фамилно:

— Нямам пари за море, майна, но не мога без море. През социализма ни изпортиха биологически така организмите, че всяко лято срещу двайсет-трийсет лева с профсъюзна карта почивахме на море по петнайсет дена! Помниш, нали? А сега — ядец! Гледаме го морето само по телевизията и от старите пощенски картички от морето. Е, някои от съседите и познатите пак ходят на море, ама като съвременни катунари са — напълнят колата с консерви, останали им от зимата, напълват щайги с домати и пипер от село, с кафез хляб и общофамилно разпъват палатки по пущинаците. Потапят се за два-три дни в морето, докато изядат провизиите и не ги изядат пък тях комарите, и се връщат победоносно в панелките, като от сутрин до вечер се хвалят по пейките пред блоковете и асансьорите, че ето на, пак елитно са завели децата на море...

Аз обаче бял катунар не ставам! Имам друго решение на казуса. Почиваме по морски общофамилно в...панелката. Как, ето така:

Стъпка първа

Отваряме в горещините всички врати и прозорци, подухва ни вятър, истински морски бриз, мокрим главите на чешмата, сядаме на течение като държим в ръце стари картички от морето, разглеждаме ги в умиление с часове, а от един съветски касетофон си пускаме запис на крякащи морски чайки и гларуси. И ето ти усещането за море!

Стъпка втора

За да бъде усещането за море още по-пълно, държа под носа си опашка от скумрия, която пазя от години за тази цел във фризера, и вдъхвам дълбоко като йогите рибята миризма. Велико усещане за море се получава!

Стъпка трета

А от една седмица, откакто ни се развали съветския касетофон, от времето преди Горбачов да развали света, като нямам вече запис на крякащи чайки, пак креативно подхождам. Викам съседа си Пондьо, страхотен имитатор на животни още от времето, когато правехме профсъюзни банкети. И срещу чаша ракия и мезе от турски домати, той ми кряка като чайка, а след още две чаши ракия — започва да издава звуци и на делфин!

Пълно, велико усещане за море се получава!

Карикатура: © Георги Чепилев

Сатиричен BOX с Денчо Владимиров

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.