Борис Праматаров: Фантастични образи в българското народно въображаемо. Визуална колекция

Фантастичните образите в българското народно въображаемо се основават преди всичко на славянската митология – по-специално тази на южните славяни, която съставлява основния корпус на българските митологични представи. С помощта на 27 оригинални чернобели рисунки с туш и перо върху хартия, и кратки текстове, представящи основните характеристика на някои митологични персонажи, съм се постарал да осмисля тези образи от колективната памет със средствата и според представите си за съвременно изкуство. Змейове, лами, хали, самодиви, русалки, караконджули, орисници, лечители, митични животни и множество други добротворни и злотворни същества превръщат тези митове в извор на ценни сведения за колективното въображаемо на предците ни. А както знаем от историята, връщането към миналото – в това число миналото на въображаемото – ни е необходимо, за да разберем откъде идваме и кои сме ние.

Описание на изображенията:

Елен

В българските народни представи еленът е символ на светлото начало, на Слънцето. Той осъществява връзката между небето и земята. Слънцето е представяно като гигантски елен със златни рога, който се движи от изток на запад по небосклона. Еленът е другар на самовилите - яхнали крилат елен, те могат да стигат до облаците и луната. Съществува поверие, че ако някой убие елен, не го чака нищо добро. Еленът притежава вълшебна сила, той прогонва злите духове, болестите, разваля магиите, а когато Господ решава да извести нещо на хората, праща при тях ангел в образа на елен, на чието чело грее слънце, на гърдите му – месечина, а рогата му са от чисто злато.

Караконджул

Поверието твърди, че тези нощни духове се явяват веднъж годишно на земята – през т.нар. мръсни, погани дни или некръстени нощи, тоест от Бъдни вечер до Йорданов ден, когато става преходът от старата към новата година и се изличава границата между Този и Онзи свят. Тогава караконджулите напускат обиталищата си – пещери, реки, планински усои, запустели воденици, кръстопътища, места, обрасли с бръшлян и здравец, и безчинстват от полунощ до първи петли. Те примамват хората, излезли нощем от домовете си, яхват ги като добитък, ръчкат ги, измъчват ги и ги отвеждат насред полето, сред скалите или до дълбоки, мътни води, и там ги блъскат от високото, за да ги погубят. Не пощадяват и животните, особено конете, чиито опашки сплитат за забавление. Влизат през комините, чупят керемидите по покривите, гасят огъня в камините и омърсяват непокритите съдове. В народните представи караконджулите са същества в човешки образ, космати, с огромна глава, с рога и опашки, целите черни, в някои предания са описани като крилати получовеци – полуконе.

Заек

В народните представи заекът е демонично животно. Според преданието докато тича, на гърба му язди самият дявол. Ако заек ти мине път, следва да се върнеш обратно или да удариш коляното си с бял камък, иначе те чака несполука в делата, по които си тръгнал. Ако хванеш див заек, трябва да го хвърлиш в трънаците, та да се набоде дяволът и да пукне. Бременните жени не бива да ядат от месото на това животно, за да не родят дете със заешка уста. За хората, отглеждащи зайци у дома, се считало, че скоро ще изгубят домовете и челядта си.

Змей

В българските митологични представи змеят е същински космически посредник, който воюва с ламите, халите, змейовете другоземци, градушките и други бедствия. Изобразяван е като същество от мъжки пол в човешки образ, с опашка и криле, често покровителствено настроено към хората. Покрит е от кръста надолу с блестящи люспи, понякога по дължината на туловището му личи назъбен гребен. Живее вдън горите и пещерите, в дупки, пукнатини и сред скалите. Умее да се преобразява както в обикновен човек, така и в различни предмети – китка, накит, птиче перо. Когато хареса някоя девойка, отвлича я в свърталището си. В народното въображаемо змейовата сватба представлява спускане на земята, подобно на тъмен облак, на шествие от змейове и змеици в накичени каруци, които отмъкват в небесата девойката. Понякога змейовете се влюбват в млади невести, а родените от тази връзка деца имат крилца под мишниците и опашки. По-рядко змеят е описван като многоглаво чудовище, бълващо огън от своята паст, с изхвърчащи искри от очите му, което изисква жертвоприношения от хората, в чиито краища се е установил, за да не им пакости.

Проектът е реализиран с подкрепата на Национален фонд "Култура" в рамките на програмата "Творчески инициативи".

Информация: Борис Праматаров

Борис Праматаров в Диаскоп

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.