Васил Кичуков: Кварталната градинка

В средата, от западния край на кварталната градинка, има скована маса от дървен палет. От двете й страни са поставени пейки без облегалки. Не лисват и захабени столове, захвърлени при ремонта на някоя къща. Цялата постановка се намира на дебела сянка, хвърляна от сравнително младата липа и от стария орех в двора на съседа. Заслужава си човек да почине на хладинка, само че в момента има място само за нашите герои. Останалите посетители се налага да поседнат на огрeните от вдигналото се нависоко слънце пейки.

На леко закривената маса се е настанил  Повторко, викат му така, защото има един единствен израз при събеседването: Давай по-натата…  До него е приятелят му Гогата. На масата са още и спортистът Ясен, пострадал от инсулт и колоездачът Кольо. Ще допълня картината с Пашата, седнал на пластмасова каса, а до него и голямото му черно куче.

Леле, каква шарена маса само! Повторко е на шише ракия и минерална вода, Ясен на бира „Каменица”, а Пашата на любимата си „Ариана.” Колоездачът пък е на павурче с ментичка. Само Гогата е на минерална вода. На амбалажна хартия има нарязана „македонска” наденица, а вилиците се заместват с дадените ни от Господ  пет пръста.

Историята на Гогата, колкото тъжна, толкова и съчувствена, е свързана с това място. След юнашки запой пада назад от пейката и удря главата си в стената от бетон, отлят, за да предпазва кирпичената стена. А пък има едни хубави, остри ръбове! Да ти е драго да се удариш в тях. Получи той сътресение и лек инсулт. Това е! Сега замята левия крак и не може да действа с лявата ръка. На всичко отгоре си загуби и гласа.

Повторко прави поредната глътка и измлясква така интересно, като че ли си поема въздух със силно притворена уста, та се чува от насядалите по пейките. Ясен посяга да се чукнат за наздраве, но закъснява и затова променя посоката с бутилката към останалите партньори. Прави голяма глътка с едно а…хр… накрая. Пашата пие много тихо като с едната ръка гали кучето, поставило влажната си муцуна на коляно му. Колоездачът участва в чукането и смуква, примижавайки от удоволствие. Избърсва с върха на пръстите си редкия мустак и прекарва длан по още по-рядката брада.

Безгласният Гога надига шишето с минерална вода към тях и изхълцва едно ъ…ъ…ъ… вместо наздраве.

— Аз, когато бях спортист — започва Ясен с плътния си глас —  трябва да ви кажа, че......

— Давай по-натата — прекъсва го Повторко с традиционната си реплика, защото не обича дългите речи.

— Я пък... оня ден ми падна....  —  включва се с поредната си хвалба Колоездачът.

— Давай по-натата — не закъснява репликата на Повторко, защото предугажда повторение на ежедневните приказки.

— Ъ...ъ...ъ... — измънкава гърлено Гогата, чумосвайки прекъсващия го с дясната си ръка.

— Я...пак...  — обажда се Пашата и вдига шишето.

Всички го последват и отпиват сладко — кой каквото има още. И да ви кажа, разговорът винаги се повтаря, но рядко загрубява. А на мен вече не ми се слуша, седнал на съседната, огряна от безмилостното слънце пейка.

Илюстрация: ©Георги Чепилев

Васил Кичуков в Диаскоп

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.