Александра Ивойлова: Глен Гулд. Музика, устремена към вечността

В рубриката на Александра Ивойлова "Пианистите"

Глен Гулд. Музика, устремена към вечността

През 2022 (м. септември) той достига своите 90 години. Макар вече 40 от тях да пребивава тук единствено чрез записите, на които основно бе посветил дейността си на гениален пианист, чрез филми и видеа. Глен Гулд! Светът все така чества неговото рождение – и той продължава да облъчва духовното пространство с музика, устремена към вечността …

Истинска легенда в музикалната история, Гулд и днес се смята за най-прочутият канадец. Завършва Кралската академия в Торонто, дебютира на концертния подиум на 14-годишна възраст. Две години по-късно е голямото му европейско турне. В Москва свири на ниско столче (с подрязани крака), тъй че ръцете му върху рояла се изравняват с лицето. Звукът се променя драстично, наподобява този на клавесина. Личността му започва неизменно да предизвиква сензации. Херберт фон Караян го кани за солист на Берлинската филхармония. Славата на Гулд расте …

На 31 години внезапно обръща гръб на сцената. Завинаги! Изгражда звукозаписно студио у дома, затваря се в себе си.

„Когато бях млад, имах един кумир – това беше Артур Шнабел, защото той използваше пианото, за да предаде своята любов към музиката“ – ще сподели по-късно големият артист.

До края на живота си Гулд завещава на поколенията забележително творчество – най-вече като пианист, аналитик, мислител, но също и като режисьор, артист-комик, сценарист на радиопредавания (един от начините му да комуникира със света).

„Изявите на Глен Гулд рядко биваха чиста музика, той винаги имаше някаква допълнителна идея наум“, споделя Брюно Монсенжон.

Изкуството на знаменития интерпретатор се свързва най-вече с творчеството на гения Бах. Когато Глен Гулд свири дадена едногласна Бахова тема, той я усеща в дълбочина. Пианистът чува, а вероятно и вижда – с вътрешните си слух и зрение – многото пластове на нейния заряд. Затова звукът и мелодичният изказ при него са неподражаеми (не могат да се имитират). Тази представа за цялост, за полифония, за структура – музикално отражение на безкрайния свят, са основни в гениалността на Гулд. (Всъщност всяка Бахова тема е ядро, от което израства и се разгъва цялата полифонична творба.) Може би в пластовете, в които пианистът навлиза, чува-вижда очертаващото се в новооткритото пространство – все по-надалече, все по-навътре. И търси път към него. Нещо, което още не е успял да възпроизведе. Записва музика, прави десетки и десетки повторения. Фрагменти, които съчетава, за да постигне съвършенство. Пее, люлее се в ритъм, в екстаз; волята му е подчинена на музиката, която извира, потапя го в собствената му глъбина, към собствения център – и центъра на мирозданието (Бог е в нас и извън нас). По време на запис го увещават да не си припява, защото се чува. Отговаря с присъщото си чувство за хумор: „Утре ще дойда с противогаз!“

Гулд разкрива много пластове в една проста мелодия. Така той е най-съвършеният полифонист сред пианистите. Всички мелодични линии при него са част от общото и същевременно звучат самостоятелно; многогласието се усеща и в моментите, когато същинска полифония няма. Пианистът-философ споделя, че може да изгради една творба в мислите си. По такъв начин има идеалния звуков образ, до който се домогва в действителността, в своите изпълнения. Структуриран, с кристална архитектоника. (Нека си припомним тезата му, разглеждана неведнъж от неговите изследователи, че музиката е преди всичко духовно, а след това звуково проявление. Съществувайки извън звука, сама по себе си, не е нужно да бъде обвързвана с определен звуков носител, с определена инструментална нагласа.) Има абсолютен слух (а защо не и зрение – зрение за абстрактното). Каква музика свири Гулд? Дистанцирана от чувственост. В романтизма вижда фалшиви театрални жестове, които го отблъскват. (Все пак обожава Брамс – и особено цени компактдиска, който записва с негова музика.)

Във физиката при Гулд се налагат ръцете – инструментът на изкуството му. Контрастите между „бързо“ и „бавно“ в неговите изпълнения са в огромна амплитуда. И двете труднопостижими, и двете дълбоко наситени. Пише с лявата ръка, свири по един и същи начин с двете, наричат го „пианистът с две десни ръце“, „къде е ляво, къде е дясно – всичко е едно“ … Наричат го още „извънмерен“, „гениален“, „свръхкапацитет“, „алхимик“, „тотален пианист, трасиращ нови пътища“ … Всъщност ярката му индивидуалност няма последователи. Едва ли би било възможно. Но музикантите са буквално облъчени от личността и изкуството му. „Отшелникът“, обреклият се на самота, успява да докосне и възвиси битието на мнозина. Не остават безразлични дори тези, които го отричат заради понякога шокиращата му нетрадиционност и чудатост.

През 1982, точно на 50 години, както като истински пророк е предвидил, Глен Гулд завършва земните си дни. В един от посветените му филми той бе представен като отдалечаваща се фигура на фона на звездния космос. Сякаш се завръщаше в друг свят – света, от който навярно бе дошъл.

Глен Гулд в Уикипедия

Александра Ивойлова в Диаскоп

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.